Среднощни тайни
- Автор: Тейлър Джанел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветелина Дечева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Среднощни тайни». Краткое содержание книги:
— Нищо, шефе — после пребърка и джобовете на панталоните му. — И тук нищо.
Барт преобърна Чарлз и в този момент пръстите му напипаха нещо по-различно под тъмната му риза. Разкъса я и се ухили, като видя кожената кесия. Свали я и надникна в нея.
— Какво, по дяволите!
— Късмет извадихме, шефе, диаманти, и то какви!
Барт се засмя.
— Да, и обзалагам се струват много. Я само виж как блестят! Наистина са хубави. Богати сме, и то много.
Роли се присъедини към двамата силно нервиран и запъхтян. Слим се довлече след него с кървяща рана и явно притеснен. Тед пристигна на коня на Чарлз и слезе от него. Петимата се загледаха в блестящото съкровище.
— Къде е момичето? — попита водачът. — Да не си я завързал за някое дърво?
Роли шумно изпусна въздуха от гърдите си с видима досада.
— Не можах да я намеря, шефе, но Слим е наред. Цапнала го е отзад с камък. Трябва да бъде превързан.
— Ти наистина ли я търси добре? Имам някои сметки за уреждане с нея. И след като свърша, вие, момчета, също ще си получите пая. А когато се изморим от нея, ще я дадем на планинците, в случай че решат да ни създават неприятности.
— Скрила се е по-добре от ракун с кучета по петите му. Наистина е умна, но скоро ще трябва да се покаже. Ще почакаме.
— Да — съгласи се Кип, — ще я надхитрим. Да знаете, момчета, аз съм втори.
— Че защо ти? — попита Тед и облиза устни. Кип му напомни:
— Бях последен с другото момиче. Бяхте я скапали, когато дойде моя ред да й го мушна. Така беше и с предишните две.
Барт гледаше камъните и мислеше за преследвачите, които сигурно приближаваха, за да си ги приберат, както и дорестия кон, защото конекрадството се смяташе за сериозно престъпление в Запада.
— С тези неща в ръцете можем да имаме всички жени, които пожелаем, и то жени, които няма да насилваме да правят това, което искаме. Жени за всеки от нас. Ана не може да отиде далече без кон и храна. Ще я оставим на мишеловите. Кой знае, може би нямаше да ни достави особено удоволствие. Хайде да потегляме.
Роли дори не подозираше колко близо е бил до истината: Джини се бе покатерила на едно дърво и се бе скрила на един клон сред гъстата зеленина на листата. Като малка се бе катерила на много дървета и сега с облекчение установи, че все още помни как се прави това. Беше чула двата изстрела и се досещаше какво означават: Чарлз Ейвъри беше мъртъв. Беше съумяла да се измъкне от Роли, но не си бе позволила да се отпусне. Допускаше, че бандата ще се върне в пълен състав, за да я търси и изпитваше ужас от цената, която трябваше да заплати, ако успееха да я открият. Чу конски тропот, който се отдалечаваше, но не смееше да се покаже, в случай че това бе някакъв номер. Никога по-рано животът не й се бе струвал така черен, както в този момент.
Джини остана скрита на дървото до късния следобед. Накрая се реши да слезе, извади револвера си и се прокрадна по посока на лагера, молейки се бандитите наистина да са заминали. Цял час се вслушва и наблюдава, преди да се убеди, че наистина я бяха изоставили на произвола на съдбата. Бяха взели конете и екипировката. Единствено кобилата, застреляна под краката й, бе оставена просната на тревата. Знаеше, че това не бяха случайно попаднали куршуми, а по-скоро мъжете бяха искали да запазят живота й с цел… Потръпна за кой ли път този ден.
Разстроеното момиче отиде де тялото на Чарлз Ейвъри, коленичи до него и заплака. Това бе един добър и мил човек, макар объркан и измъчен. Можеше да разбере какво го бе тласнало към този акт на отчаяние след изживяното по време на войната и трагичната смърт на дъщеря му. Нямаше как да го погребе, дори не бе в състояние да го покрие с камъни или одеяло, за да запази тялото му от лешоядите.
Беше ясно, че бандитите са намерили съкровището, което носеше, и го бяха откраднали, което без съмнение влизаше в намеренията им от самото начало. Бяха взели също парите и часовника му. Не бяха оставили нищо, което би могла да използва: нито канче, нито одеяло, никаква храна.
„Не се паникьосвай, Джини. Ти ще се измъкнеш от тази каша. Мисли.“
Спомни си за чантата, която бе оставила на брега. Бързо се отправи към реката и я намери, както я беше пуснала. Поне разполагаше с комплект дрехи за смяна, сапун, тривка за баня и четка за коса. В джобовете си имаше останали резервни патрони. И кибрит, установи тя с облекчение. Реката щеше да й осигури вода за пиене. Имаше оръжие, с което можеше да убие някакъв дивеч. Имаше и здрави крака, благодарение на изпитанията по време на пътя през последните седмици и на обучението под ръководството на Стив, и тези крака щяха да и помогнат да стигне до цивилизацията, където да потърси помощ. Беше началото на май, следователно нощите едва ли щяха да бъдат непоносимо студени. Това, което трябваше да помни, бе да бъде нащрек и да не престава да се движи.