Среднощни тайни
- Автор: Тейлър Джанел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветелина Дечева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Среднощни тайни». Краткое содержание книги:
Джини го притискаше към себе си и беше съвсем ясно, че го желае колкото може по-бързо. Тя вкусваше от тялото му и се наслаждаваше. Цялото й поведение бе насочено към това да я обладае бързо. Защото не знаеше още колко ще може да издържи този момент на сладка болка.
С бясно биещи сърца, замъглени мисли, жадуващи души и ненаситни тела те двамата търсеха удовлетворяване. Джини отпусна мускулите на краката си, усетила, че ръката на Стив недвусмислено я подканва да ги разтвори. И двамата трепереха от страст и нетърпение. Продължаваха да се целуват, докато той разкопча панталоните си и с нейна помощ ги смъкна надолу по бедрата си. Без да се събува, тя му помогна да се възползва от интимния отвор в бельото си. Телата им звънтяха от напрежение в мига, когато се сляха. Миг по-късно те енергично започнаха да се движат и Стив усети, че е обхванат надеждно между бедрата й. Ритъмът им беше бърз и в синхрон и минути по-късно стигна до върховното изживяване на пълното освобождаване. Те се отпуснаха в прегръдките си, без да смеят да помръднат или проговорят, преди дишането и пулса им да се върнат към нормалното.
После Стив се отдръпна и се претърколи по гръб. Не знаеше какво да каже или да направи след този бурен епизод, който се бе развил с такава неочаквана бързина.
— Защо не се измием — предложи той, като се стараеше гласът му да прозвучи спокойно. — Сигурно умираш от глад.
Джини също се чувстваше малко неловко след това буйно сношение. Беше доволна, че той не опита да се извинява за поведението си, защото всъщност тя го беше провокирала.
— Ти усещаш и разбираш всичко.
— Бих искал да е така, Ана — прошепна той, изправи се, съблече се и влезе във водата.
След като се изкъпа, тя му хвърли ризата, за да се избърше с нея. Той й благодари с усмивка, кимна и се облече.
Стив стъкми огъня и подгря на него фасул, докато на свой ред тя се освежаваше в реката. Когато свърши и се преоблече, той се обади:
— Да хапнем и да тръгваме. Чака ни дълъг път преди да се стъмни.
Джини разбра, че той не желае да разговарят, защото скорошното им интимно изживяване отново го беше накарало да се чувства уязвим. Но за нея беше ясно, че Стив не е безразличен, защото иначе всичко щеше да свърши с някоя незначителна забележка. Фактът, че той не желаеше да го дискутират, че се чувстваше неспокоен, стопляше сърцето й.
След като свършиха скромното ястие и прибраха вещите, Стив я накара да седне зад него.
— Докато ти намерим кон — каза той.
— Радвам се, че скоро ще се върна при кервана — усмихна се тя.
Стив забеляза, че тя беше забравила за баща си и за това, че той се нуждаеше от подобаващо погребение, както и за грубияните, които я бяха отвлекли и бяха откраднали диамантите.
— Не отиваме натам. Аз трябва да последвам бандата.
Джини не беше забравила за Чарлз Ейвъри, но беше изтикала мисълта за него и убийството му навътре в съзнанието си, за да не страда точно сега. Не можеше да игнорира факта, че може би нещо в нейните постъпки бе довело до смъртта му. Нито желаеше да си представя къде можеше да се намира в този момент, ако не бе съумяла да избяга и Стив не я бе намерил.
— Моля те, Стив, недей. Остави властите да ги заловят и накажат. Не е необходимо да им отмъщаваш заради мен. Те не ми сториха нищо лошо.
Стив я изтегли на седлото зад себе си, без да обръща внимание на думите й.
— Хвани се здраво за кръста ми. Чака ни дълъг път, защото преднината им е голяма.
— Моля те, не прави това — настоя Джини, докато се отправяха към последния им лагер, откъдето той трябваше да започне страшната си мисия. — Те са петима. Въоръжени са и са опасни. Вярвам в това, на което си способен, Стив, но ти си сам. Не тръгвай след тях… поне не тръгвай сам.
Тялото на Стив се вдърви. Когато проговори, гласът му беше равен и безизразен:
— Това е истинската ми работа, Ана. Имам заповед да ги намеря и изправя пред съда.
Нещо подсказа на Джини, че двете думи нямат нищо общо със задълженията на водач на керван и скаут.
— За каква „истинска работа“ говориш?
ДВАНАДЕСЕТА ГЛАВА
Нервите на Джини бяха опънати, тя усещаше пулса в слепоочията си и затаи дъх в очакване на страшния отговор. Чувстваше по някакъв начин, че това е тайната причина за тръгването му по следите им — нещо, което нямаше нищо общо с любовта към нея или с желанието му да я спаси. Усещаше, че отговорът му ще окаже пагубно влияние на отношенията им. Искаше да закрещи и заплаче още преди да беше признал някаква ужасна и пагубна тайна.