Среднощни тайни
- Автор: Тейлър Джанел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветелина Дечева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Среднощни тайни». Краткое содержание книги:
— Какво стана с кервана? Как можа да го изоставиш?
Стив се чувстваше объркан: от една страна, радваше го ароматът на тялото й, звукът на гласа й, но присъстваше и болката, че може би вече я беше загубил.
— Оставих Големия Л. да се разпорежда, той знае по-добре от мен как да го прави.
Сърцето на Джини трепна.
— И тръгна заради мен?
— Допускаше ли, че бих могъл да не го направя? — изплъзна се той от прекия отговор.
Тя надникна в тъмните му очи и прошепна:
— Благодаря ти, Стив. Бях толкова изплашена. Опитвах се да си спомня всичко, на което си ме учил. И само благодарение на подготовката при теб успях да оцелея и да избягам. Никога повече няма да се оплаквам от уроците ти, каквито и да са.
Той усети прилив на гордост от искреното чувство в думите й… или поне прие, че то може да е искрено. Ако тя е добър измамник, мина през главата му обезпокоителна мисъл, тогава той сигурно пак бъркаше.
— Доволен съм, че накрая разбра защо се държах така безмилостно с теб. Тази дива земя може да бъде едно опасно място, Ана.
Тя видя топлината в погледа му и сърцето й се сгря.
— Ти си най-хубавото нещо, което ми се е случвало. Благодаря ти, че си тук в момент, когато имам нужда от теб. — Джини го желаеше с такава сила, че не съумя да се въздържи и го притегли в страстна целувка.
Тялото на Стив пламтеше от толкова силно желание, че то заглушаваше слабите предупредителни сигнали, които мозъкът му се опитваше да изпрати. Въпреки гнева си, въпреки съмненията си към тази жена, той отчаяно бе желал да я намери и спаси. Беше измъчван от безпокойство, докато я търсеше, молейки се на Бога да не намери тялото й захвърлено върху това на Ейвъри, молейки се бандата да не се окаже толкова податлива на чара й, че да се нахвърли веднага брутално върху нея.
Защото ако злодеите й бяха причинили нещо лошо, той щеше да ги преследва до края на земята, за да ги убие бавно и мъчително, така както индианците го бяха учили на времето. Беше я следвал с чувство на вина, че има тайна от нея, и едва ли щеше да се отърси от него, докато не се убедеше, че тя е напълно невинна. Но ако съмненията му отпаднеха, може би тя никога нямаше да му прости, че я бе мамил. Можеше никога повече да не я притежава. И тази мисъл го накара да се предаде.
Сърцето на Джини се блъскаше в гърдите й от възбуда, а тялото й изгаряше. Беше доволна, че се бе изкъпала и преоблякла снощи. Защото зовът на Стив за любов беше ясен, отчетлив, мощен и неустоим.
Но както тя страстно го желаеше, така и той не можеше да й устои. И двамата изпитваха някакъв отчаян порив да слеят телата си в едно. Устните им се сляха многократно в гладни, трескави целувки. После те коленичиха на тревата, вплетени в прегръдките си.
Ръцете на Стив я погалиха по гърдите през тъканта на блузката й. Устните му не спираха да се докосват до лицето й, ушите й и се спускаха надолу по копринената кожа на шията й. Езикът му мина по трапчинките, докато треперещите му пръсти разкопчаваха блузката. Бузата му я погали и миг по късно устата му се спря върху розово-кафявото зърно на гърдата и се спря там. Той се задържа върху него близо минута, а после бързо се прехвърли върху другото зърно. Опияняваше се от усещането, а тя стенеше под него и тялото й се изпъваше във всепоглъщаща страст. Ръката му се плъзна надолу и намери път под блузката, която се беше полуизмъкнала. Пръстите му напипаха топлата влага, проникнаха в нея и стимулираха нов връх на екстаз.
Джини се носеше в розовия облак на абсолютното опиянение. Изпитваше сладка болка на нетърпение да се слее с него, защото нещо в утробата й настояваше да бъде незабавно удовлетворено. Всяко негово действие засилваше възбудата й. Тя галеше безразборно косата му, врата, раменете. Пръстите й конвулсивно се свиваха в желание да го притисне колкото се може по-силно към себе си. Беше изживяла страха, че никога повече няма да се видят. Онова, което й се бе сторило като най-черния момент в живота й, сега се превръщаше в най-светлия. И макар наболата му брада да я драскаше, тя не възразяваше, не, тя просто не я забелязваше. Беше потънала в центъра на онова чудо на име Стив Кар и се бе отдала на властта му да прави каквото иска с нея.
Устните на Стив отново се върнаха върху нейните и започна нежно да ги хапе. Целуна я няколко пъти, първо кратко и леко, а после дълго и страстно. Усети напрежението вътре в него да достига невъзможни граници. Губеше всякакъв самоконтрол в мига, когато я докоснеше по какъвто и да е начин. А начинът, по който тя реагираше, правеше невъзможна дори мисълта да се овладее. Сърцето му биеше до пръсване. Нито едно от предизвикателствата досега в живота му, не можеше да се сравнява с нея. Никое ястие не бе така хранително. Никакво изживяване не бе така пълно. Никакъв страх, не можеше да ги доближи, дори страха, че смъртта би могла да му я отнеме. Тя беше негова! Поне в момента.