Среднощни тайни
- Автор: Тейлър Джанел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветелина Дечева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Среднощни тайни». Краткое содержание книги:
— Джини, тези хора не ми харесват — прошепна Чарлз. — Насочваме се на запад, а Литъл Рок остава североизточно от нас, следователно те не ни водят натам за среща. Утре ще настоя да те пуснат. Ако откажат, ще ги заплаша с револвер, а ти междувременно ще избягаш. Когато ти кажа, препусни и продължавай с максимална скорост на северозапад към Хот Спрингс. — Той видя озадаченото изражение на лицето й и обясни: — Бил съм преди в Литъл Рок и Хот Спрингс и доколкото мога да си спомня, минералните извори би трябвало да се намират в посоката, която ти казвам. Ако те е страх, че можеш да се заблудиш, просто следвай реката. Така е малко по-дълго, но ще стигнеш дотам. Но започнем ли да действаме, без значение какво ще се случи, не се обръщай назад и не се връщай.
— Мистър Ейвъри, нося револвер, пристегнат на крака ми — призна Джини шепнешком. — Стив ми го даде и ме научи как да го използвам. Ако помогна и аз, ще можем да избягаме двамата. Те ще ви убият, след като им се изплъзна.
Тогава Чарлз й каза онова, което трябваше да я убеди да прави каквото се искаше от нея, защото смяташе, че това е ужасната истина:
— Аз мисля, че те смятат да направят с мен точно това, и то твърде скоро. Не вярвам, че ни водят при Тимъти Греъм, не! Мисля, че алчността е заговорила в тях, че те планират да извършат предателство и са решили да ми отнемат това, което знаят, че нося със себе си. Не ме е страх да умра, момичето ми. Изправял съм се очи в очи със смъртта много пъти както по време на войната, така и след нея. Харесвам те, момиче, и не искам да ти се случи нищо лошо. Повече ме притеснява твоята безопасност и оцеляването ти, отколкото дали ще се проваля в моята мисия. Друг може да ме смени, но теб никой друг не би могъл да спаси. Знаеш какво ще направят с теб тези мъже в мига, когато падна мъртъв. Не мога да позволя да ти се случи същото, което се случи и на моята Ана.
Сълзи напълниха очите й.
— Но как да те оставя да рискуваш живота си заради мен?
— Аз те въвлякох в тази история, аз ще те измъкна от нея. Моля те, недей да спориш. Дори ако и двамата извадим револвери срещу тях, тези хора ни най-малко няма да се впечатлят от това, защото даже ако застреляме двама от тях, останалите трима ще могат да ме ограбят и да те… наранят.
Тя трябваше да признае в себе си, че той е прав. Изпитваше болка от мисълта, че той може би ще умре в опита си да й помогне, защото главорезите нямаха никакви основания да запазят живота му. Изпитваше яд от безсилието им, плашеше се от онова, което съдбата щеше да им донесе с утрешния ден.
— Добре, сър.
— Ето, че си послушно момиче. Сега лягай да поспиш. Ще ти бъде от полза.
Джини вдигна пътната си чанта.
— Отивам до реката, за да се изкъпя и преоблека. Ще се върна след двайсетина минути.
— Почакайте, мис Ана! — извика водачът след отдалечаващото се момиче. — Нали няма да направите нещо глупаво и наистина да ме разсърдите?
Джини го погледна и го запита недоверчиво:
— Да опитам да избягам без кон, невъоръжена, без храна и в непозната местност? Не съм глупачка, Барт, а на всичко отгоре и баща ми е в ръцете ви. Но вече действително не се понасям мръсна и рошава. Отивам и не се опитвай да ме спреш, защото ще изпадна в истерия.
Барт се озъби, но каза:
— Слим, иди да пазиш мис Ана. И се дръж както трябва, защото иначе ще отговаряш на юмруците ми.
Джини избра място, където щеше да бъде удобно да се скрие, след като избягаше. Тя цялата трепереше и се молеше за живота на Чарлз. Изчака няколко минути и извика:
— Слим, змия!
Престъпникът в миг се озова при нея.
— Къде?
— Там, на брега до водораслите и вещите ми.
Слим пристъпи към реката и се взря.
— Не…
Джини стовари тежък камък върху тила му. Хвърли единия му револвер в реката, за да не може да бъде използван срещу Чарлз и взе със себе си другия. Изкушаваше се да се върне при другите и да му помогне да избяга с нея, но това щеше да бъде безполезно срещу четирима здрави мъже. Разбираше, че той няма никакъв шанс да оцелее и това я притесняваше до такава степен, че тя реши да промени плана.
Джини завърза глезените и китките на неподвижно лежащия мъж с ризата и колана му, а после натъпка в устата му лентата, която той носеше през косата си. Извади собствения си револвер, защото той бе по-лек и с него би могла да стреля по-точно. Провери камерите за патроните и приведена се прокрадна към лагера с оръжие в двете ръце. За да не стресне спътника си и за да не отвлече вниманието му точно когато това бе най-малко желателно, тя трябваше да изчака най-удобния момент, за да се покаже. Чарлз бе казал, че ще задържи мъжете, докато забавянето й стане съмнително. Но докато размишляваше как точно да постъпи, Барт й помогна да вземе решение.