Среднощни тайни
- Автор: Тейлър Джанел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветелина Дечева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Среднощни тайни». Краткое содержание книги:
— Как ме намери? Аз ходих във водата целия следобед.
— Един воин на команчите ме научи преди години как да се придвижвам през даден терен, без да бъда забелязан и как да разбера, че някой е минавал преди мен, Дори ако умело е прикривал следите си — обясни търпеливо Стив. — И дали става дума за вода, дали се е движил пеша или е яздил кон — за мен е без значение. Но ти се справи добре, Ана. Един обикновен човек или дори следотърсач от средна класа не би те намерил, още по-малко би успял да го направи толкова бързо.
Джини разбра, че начинът по който говореше, се дължеше на абсолютната му увереност в себе си, а не на желание да се изтъква. Тя знаеше със сигурност, че Стив притежава изключителна храброст. И ако имаше нещо, което той не притежаваше, това бе умението да приветства някого както трябва. Нямаше никакви приказки от рода на „радвам се да те видя пак“, нито някакви успокоителни усмивки и тя се запита защо той, изглежда някак хладен и нащрек. Погледът в черни: му очи, както винаги, беше непроницаем като безлунна нощ. Той изглеждаше някак неспокоен и настръхнал което бе напълно разбираемо при дадените обстоятелства. С изключение на светлата широкопола шапка, която лежеше до него, той бе облечен изцяло в черно, до колана с кобурите. Черната му коса беше разбъркана, по бузите му беше набола тъмна брада. Ако не бе излъчваната от него сдържаност и тайнственост, тя щеше да се хвърли в обятията му и би го покрила с целувки.
— Имах добър учител — един крайно взискателен скаут. Щастлива съм да те видя пак. Страх ме беше, че или никой няма да тръгне след нас, или ако тръгне, ще се заблуди по фалшивата следа, която Роли остави.
Той отбеляза, че тя назова мъжа по малко име и се почуди как може да бъде толкова спокойна след всичко, което беше изживяла. Беше очаквал от нея да се хвърли в ръцете му от радост и да го обсипе с похвали и благодарности, затова се вкисна, когато тя не го направи. Беше озадачен от това, защо тя се държи сякаш нищо особено не се бе случило.
— Фалшивата следа не ме заблуди и за миг. Бързо осъзнах, че вие не се насочвате към Ню Орлиънс или където и да е на юг. Научих новината за заминаването ви с известно закъснение, защото ви чаках в града да дойдете до един часа. Може и да са ви принудили да бързате, но пък вие никак не сте се съпротивлявали. Определено би ми помогнало, ако се бяхте сетили някак да ги забавите.
Джини не можа да разбере със сигурност дали в гласа му се прокрадва известен укор.
— Не смеех да ги провокирам по никакъв начин, Стив — тези хора бяха лоши. Опитвах се да не привличам вниманието им върху мен. Дори престанах да се грижа за външността си, защото се плашех от начина, по който ме гледаха.
Стив забеляза колко красива, свежа и съблазнителна изглежда тя. Безпокойството и съмненията, които го ядяха отвътре, му бяха попречили да види това досега.
— Сигурен съм, че си изживяла тежки моменти. Бих могъл да се досетя какво се е случило в последния ви лагер.
Радостта от чудното избавление и от срещата със Стив бе помрачена от спомена за ужасите на отминалия ден.
— Те… те го убиха. Опитахме се да избягаме, но… Беше ужасно. Нямах възможност дори да го погреба.
Тя заплака и Стив я притегли в ръцете си. Беше доволен, че най-сетне бе реагирала по естествен начин. Може би още не бе изживяла шока — той бе виждал хора, заловени от индианците, а също и военнопленници да се държат по подобен начин в момента на спасяването им. Трябваше да бъде търпелив и внимателен, само така щеше да се добере до истината. Телеграмата от Тексас беше събудила подозренията му към Джини, но поводи за това му бе дала и самата тя по време на пътуването. Беше му трудно да повярва, че нищо не е знаела за измислицата на Чарлз за ранчото и новото начало в живота. И все пак не можеше да изключи възможността собственият й баща да я е заблуждавал, защото и неговият го бе лъгал преди много време. Но от опит знаеше, че жените могат да бъдат изобретателни и опасни престъпници. Беше му се налагало да преследва, разкрива и залавя жени конекрадци, убийци и извършителки на банкови обири. И макар онези лисици да бяха извършили злодеянията си съзнателно, Ана би могла да не е в течение на истинската ситуация, а може би бе действала от чувство на лоялност към баща си.
Джини се сгуши в сигурната прегръдка на Стив. Тя остави сълзите й да се леят свободно. Беше оцеляла след ужасно изпитание, но сега се намираше в безопасност. Любимият й я държеше в ръцете си и нежно я приласкаваше. Когато се поуспокои, тя попита: