Среднощни тайни
- Автор: Тейлър Джанел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветелина Дечева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Среднощни тайни». Краткое содержание книги:
О, без съмнение, Кати Кинг е била очарована да я види да си тръгва. И също без съмнение кражбата на коня им щеше да й даде повод да изплаче мъката си на рамото на Стив.
Стив… Щеше ли да се опита той да ги проследи? Щеше ли да направи опит да я спаси? Ночкак, след като отговаряше за съдбата на четиринайсет семейства? Щяха ли поне представителите на закона да й помогнат? Щяха ли да се заблудят от фалшивата следа, която бандитите бяха направили в южна посока?
В осем сутринта на следващата сутрин те отново потеглиха. Равнините на Арканзас галеха успокоително окото със зеленината и красотата си. Във всички посоки, докъдето им стигаше погледа, се виждаха ниви, които бяха засети с памук, ориз, царевица. Групата заобикаляше населените места и отбягваше всякакъв контакт с фермерите и работниците, така както отбягваше местата, където добитъкът мирно пасеше сред гъстата трева. Няколкото хълма, по които минаха, бяха толкова полегати, че по-скоро се възприемаха като неравности по терена. Тук-там, сред тази подобна на прерия местност, се виждаха малки горички. Тропотът на копитата им стряскаше сърни, пъдпъдъци, катерички, зайци, а в няколко случаи също патици и опосуми.
По време на една от кратките им почивки Барт й каза, че жителите по северните и западни покрайнини на щата са изключително независими хора и се отнасят крайно подозрително към непознатите. Подчерта също, че особено в изолираните планински райони са изостанали, бедни и груби. Направи признанието, че по Севера лоялността към Юниона е особено силно и че там все още избухват битки между симпатизантите на бившите конфедералисти и юнионисти.
— Не вярвам да ви хареса, ако ви заловят планинците, мис Ана — завърши водачът им. — Защото никога вече няма да видите нито град, нито приятелско лице. Ще им служите като роб до смъртта си, или докато станете твърде стара или коремът ви се подуе.
На Джини не трябваше да се обяснява какво означава тази фраза. Тя потръпна, осъзнавайки, че може да избяга от една опасност и да се натъкне на друга.
В петък вечерта те Спряха да нощуват край Бартломю Бейоу. На следващата нощ спряха на петнайсет мили югозападно от Пайн Блъф. Чарлз опита да убеди Барт да позволи на „дъщеря му“ да отиде в града, откъдето да вземе параход надолу по течението на Арканзас Ривър до Виксбърг или нагоре към Литъл Рок, където да ги изчака. Но Барт каза, че подобно пътуване би било много опасно за нея и използва това като претекст да я задържи с тях. Освен това заяви, че в Пайн Блъф имало много юнионистки войски — отседнали или завърнали се след завземането на града през 63-та година, за да може пристигането й там да остане незабелязано. Според Барт този голям град, в който се бяха разнесли някои от първите изстрели на войната, представляваше голям риск за такива като нея, защото на лодките по пристанището груби докери и хитри комарджии вършеха своя опасен занаят.
Неделя вечер спряха край Уачита Ривър. Местността започваше да става подчертано хълмиста и склоновете на някои от хълмовете направо си бяха голи скали. Заобикаляха ги дървета, чиито клони почти опираха до земята и растителността под тях беше гъста. Беше й ясно, че тези места са изключително удобни за скривалище при бягство.
На Джини вече й беше станало ясно с какво се занимава Чарлз и защо го прави, но тя не бе съгласна с него и му го каза направо. Тревожеха я зловещите му планове с Червените магнолии, безпокоеше се за него, но най-много я плашеха откровено похотливите погледи, които спътниците й хвърляха от петък насам.
Вчерашния ден беше валяло и мократа й блуза се бе опънала върху гърдите й. Мъжете я гледаха с усмивки, чийто смисъл бе очевиден, смушкваха се един друг с лакти, намигаха си и облизваха устни, сякаш предвкусваха предстоящо угощение. Вече съжаляваше, че не си бе взела връхна дреха, но в бързината изобщо не се бе сетила за това. Наложи се да метне на раменете си подгизнало одеяло, което им развали удоволствието. Усещаше, че удобното време за бягство бавно отминаваше и реши, че трябва да се опита на следващия ден. Не можеше повече да чака отнякъде да се появи помощ. Дори някой да ги бе последвал, реши тя за себе си, те бяха пътували твърде бързо, за да позволят някому да ги настигне.
Джини знаеше, че изглежда отвратително. Съзнателно бе спряла да се грижи за външността си, за да не провокира бандитите — беше раздърпана, мръсна и потна. Бленуваше за деня, когато това щеше да престане да бъде необходима предпазна мярка.