Среднощни тайни
- Автор: Тейлър Джанел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветелина Дечева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Среднощни тайни». Краткое содержание книги:
Стив долавяше страха, съмнението и напрежението, които цялото й същество излъчваше. С не по-малко безпокойство в гърдите той отговори:
— Трябва да ги заловя и да върна откраднатите диаманти.
Макар Джини да си казваше, че този отговор не бива да я шокира, истината бе, че това стана.
— Ти знаеш за диамантите, които той пренасяше?
Стив реши, че тя така или иначе ще разбере достатъчно неща по време на пътуването им, затова реши да направи задачата си явна — тук и сега. Не можеше да си позволи да се отвлича с въпроси по-нататък.
— Да, но дълго не можех да разбера къде са скрити и дори кой е извършителят. Чарлз Ейвъри добре ме беше приспал, а това рядко помага. Смятах, че куриерът ще се издаде по време на преминаването на реките, като се опита да запази пратката. Но баща ти така и не го направи. От белезите по корема му разбрах къде ги е държал и как ги е съхранявал, но това не ми хрумна, когато трябваше.
— Не те разбирам, Стив. Ти говориш сякаш…
— Сякаш ми е поставена задачата да разкрия човека, който пренася камъните, да ги върна, да го заловя, заедно с хората, които му помагат? Така е, Ана, и ще довърша започнатото сега, когато разполагам с ясна диря, която мога да проследя.
Боже, колко безгрижно говореше този човек на толкова важна тема.
— Задача?
— Да. Нагърбих се да разреша труден случай за хората на закона и един мой приятел. Стори ми се по-различно и донякъде предизвикателно. Но се оказа, че съм си навлякъл повече неприятности, отколкото когато и да е било. Имаше един момент, когато се страхувах, че този път вече ще се издъня. Колкото повече наближавахме, и то без каквито и да е улики, толкова по-загрижен ставах. Баща ти се оказа много лукав човек.
— Но ти си и скаут, и водач на керван?
— Не този път, използвах кервана на Големия Л. за прикритие. Той беше много любезен да ме остави сам, за да опозная останалите и едва по-късно се присъедини към нас в Кълъмбъс. Беше важно всички да ме приемат и харесват като техен водач.
— „Използвал си“ казваш — прошепна Джини и осъзна колко пъти беше повторила тези смайващи думи — думи, които тя не искаше да бъдат изяснявани по този начин.
— Да, с цел да заловя член на Червените магнолии и да сложа край на пъклените им планове. Големия Л. се съгласи да ми позволи да се представя в ролята на водач, докато не разкрия престъпника. Не бих си губил времето да те чакам в града, но исках да разговаряме насаме, защото току-що бях получил онази телеграма, която ясно сочеше към Чарлз. Ако се бях върнал бързо в бивака, щях да ги заловя накуп и вече щях да съм потеглил за новата си задача. Вече закъснявам, защото ме чака следващият хитрец, когото трябва да… — той направи едва забележима пауза и довърши изречението с „демаскирам“ вместо „убия“.
В гласа му се долавяше нетърпение да свърши работата и да си ходи, дори да се махне от нея. Да, такава „работа“ очевидно обясняваше защо й се бе сторил така загадъчен. Как само се беше измъчвала, че мами него и другите, как само искаше да намери начин да му каже истината, а той през цялото това време беше правил същото. Изглежда, както той не знаеше коя е тя, така и тя не познаваше истинския Стив Кар.
— Значи си шпионин?
Стив не можеше да очаква от нея да се досети за точната му длъжност: Специален агент на Министерството на правосъдието. Тя трябваше да остане тайна, колкото можеше по-дълго.
— Нещо от този род, поне за тази задача. Различни задачи, различни роли.
„Включително наемен убиец?“
— Може ли да престанем да дискутираме всичко това?
— Няма нищо за дискутиране, а и не му е сега времето. И без това се забавих достатъчно, като киснех по ъглите в града да те чакам, или за да те спасявам по-късно. Всяка минута, която прахосвам, увеличава разстоянието между нас.
Стив заобиколи последния бивак на престъпниците, където лежеше непогребаното тяло на баща й, за да й спести неприятната гледка. Когато закараше при представителите на властта бъдещите затворници, той щеше да съобщи за точното място заради Ана. Тогава тялото щеше да намери покой. А сега… сега той знаеше в коя посока бяха поели главорезите, така че просто потегли натам.
В мислите на Джини се въртяха тревожни подозрения. Макар Стив да вярваше, че тя е дъщеря на „извършителя“ и съвсем определено да подозираше, че и тя е замесена, той въпреки това се бе любил страстно с нея.
Не, не беше дошъл да я спасява. В гласа му дори беше прозвучала досада, че се налага да губи време за това. Беше тръгнал по следите на един от Червените магнолии, по следите на камъните, след бандата, и заради…