Homo ludens (Изследване на игровия елемент на културата)

Същественото игрово качество на музиката като цяло е доказвано неведнъж. То е най-чистата и най-висша проява на човешкото facultas ludendi. Няма да е прекалено смело, ако отдадем изключителните музикални постижения на XVIII в. на равновесието между игровото и чисто естетическото съдържание на тогавашната музика.

В този период благодарение на усъвършенстването и създаването на нови инструменти, навлизането на женски гласове в музикалните изпълнения и т.н. музиката от акустична гледна точка става все по-богата, изтънчена и звучна. Разпространението на инструменталната музика за сметка на вокалната доведе до отслабване на връзката между словото и музиката и обособяването на музиката като самостоятелно изкуство. Като естетически фактор нейната значимост се е утвърждавала по много начини. Животът на обществото придобива все по-светски характер, а това засилва значението на музиката като елемент на културата. Музицирането заради самата музика придобива все по-голяма популярност. Няма да разглеждаме въпроса, дали различията със съвременната музика, които ще посочим, са били в неин плюс или минус. Музикалните произведения все още са се създавали предимно за определени случаи, във връзка с литургии или светски празници. Да си припомним творчеството на Бах. Музикалното изкуство още далеч не се е ползвало с популярността, която ще придобие по-късно.

Ако противопоставим, както направихме по-горе, игровото и чисто естетическото съдържание на музиката, ще стигнем приблизително до следните заключения. Самите музикални форми са игрови форми. Музиката спазва и се подчинява доброволно на система от конвенционални правила, които определят нейните тоналност, размер, мелодия и хармония. (Това остава в сила и тогава, когато всички действащи до момента правила се променят.) Както знаем, тези музикални системи се менят в зависимост от епохата и страната. Няма единна акустична цел или форма, която да свързва музиката на Изтока с европейската музика или средновековната със съвременната музика. Всяка култура има собствени музикални вкусове и навсякъде слухът приема само акустичните форми, с които е бил възпитаван. Разнообразието на музиката ясно показва, че тя по своята същност е игра, т.е. една съвкупност от доброволно приети, но абсолютно задължителни правила, валидни само в определени граници, без утилитарна цел, но предизвикващи удоволствие, радост, разтоварване и въодушевление. Необходимостта от строго обучение, точната определеност на музикалните канони, претенциите на всеки вид музика да е единствен носител на прекрасното — всичко това са конкретни признаци на игровото качество на музиката. Именно това качество я прави много по-строга в правилата й от изобразителното изкуство. Нарушаването на някое правило разваля играта.