Homo ludens (Изследване на игровия елемент на културата)
- Автор: Хьойзинха Йохан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Злата Техова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Homo ludens (Изследване на игровия елемент на културата)». Краткое содержание книги:
Играта е „първична човешка функция“, играта е „един от фундаменталните духовни елементи на живота“. Но играта е и главен културообразуващ фактор, тя е елемент на всяка култура и е толкова съществена, че прави всяка култура да протича като игра. „Културата в по-ранните й фази се играе. Тя не се ражда от играта като жив плод, който се отделя от тялото на майката, а се развива в играта и като игра.“
„Homo ludens“ предлага една от най-оригиналните концепции в съвременната философия на историята и философия на културата. Тя търси единния източник на такива различни и разнообразни човешки дейности като език, закон, война, познание, поезия, философия, изкуство и изобщо цивилизация в нагона (или подтика) към игра и в играта и игроподобното иска да открие първичния източник на много от феномените на духовната и материалната култура.
Не бива да подценяваме значението на този процес на обезличаване и сковаване на мъжкия костюм като явление в културата. Той изразява цялостния обрат в съзнанието и обществото след Френската революция.
Женското облекло, по-точно дамското, защото тук става дума за висшето общество, което „представя“ културата, очевидно не изживява обедняването и изравняването на мъжкото облекло, факторът красота и функцията на сексуално привличане в женското облекло са толкова първични (различно от животните!), че развитието на това облекло протича по съвсем друг начин. И ако не е дотам учудващо, че дамското облекло от края на XVIII в. се развива различно от мъжкото облекло, то внимание заслужава следното. Въпреки сатирата и язвителните нападки — на думи или в картини — от ранното средновековие досега женското облекло преминава през много по-малко промени и крайности от мъжкото. Това се вижда ясно, ако разгледаме периода между 1500 и 1700 г.: коренни и непрекъснати видоизменения в мъжкия костюм, значителна стабилност в женското облекло. Това до известна степен е естествено; основните атрибути на женското облекло — пола до петите и корсаж — поради строгите ограничения на благоприличието и морала допускат много по-малко вариации от елементите на мъжкото облекло. Едва към края на XVIII в. женският костюм започва да „играе“. Когато тепърва започват да се появяват високите като кули прически в духа на рококо, романтизмът изживява разцвета си с квазинебрежност, посърнал поглед и пуснати коси, с оголените ръце (които печелят популярност много по-късно от средновековното деколте). От Merveilleuses по време на Директорията насам дамското облекло превъзхожда много в разнообразие и екстравагантност мъжкото. Ексцеси като кринолина, появил се около 1860 г., и резкият обрат в модата през 1880 г. не се срещат в модата на женското облекло от предшестващите векове. Едва към края на века се появява изключително важната модна тенденция, която възвръща на женското облекло такава простота и естественост, каквато то не е познавало от XIV в.
Обобщавайки, можем да кажем, че почти във всички културни прояви през XIX в. игровият фактор е изместен силно на заден план. Както духовното, така и икономическото устройство на обществото са пречели на осезаемото въздействие на този фактор. Обществото прекомерно бе осъзнало своите интереси и стремежи. То си бе въобразило, че е изживяло детството си. То вече използваше научни методи за изграждане на собственото си земно благополучие. Идеалите на труда, образованието и демокрацията не оставяха място за вековното игрово начало.
Така стигаме до заключителния проблем на настоящия анализ. Какво е значението на игровия фактор в съвременния културен живот?
XII. Игровият елемент в съвременната култура
Нека не губим време над въпроса, какво трябва да се разбира под съвременен. Очевидно е, че когато говорим за време, то винаги е вече историческо минало, едно минало, което се откъсва от нас, колкото повече се отдалечаваме от него. Събития, които в съзнанието на по-младите са „едно време“, се възприемат от по-възрастните като „наше време“ невинаги, защото те имат лични спомени, а понеже тези събития са част от тяхната култура. Това не зависи само от поколението, към което принадлежи даден човек, а и от натрупаните от него знания. Един исторически ориентиран ум като правило включва в представата си за „модерен“ или „съвременен“ един по-дълъг период от миналото в сравнение с човек, живеещ с грижите на деня. Понятието съвременна култура се използва тук за един по-широк период от време, обхващащ и XIX в.