Сигнал за опасност
- Автор: Чайлд Ли
- Серия: Джак Ричър #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Крутые детективы
Электронная книга - «Сигнал за опасност». Краткое содержание книги:
Затова е взел мерки да запази тайната.
Разработената от него система за ранно предупреждение реагира мигновено на всеки сигнал за опасност. Задаващият неудобни въпроси детектив е елиминиран светкавично. Хоби въздъхва с облекчение. Но изпълнената с решимост клиентка на убития си спомня едно име от миналото.
— Пак се обадиха от Ханой — каза му Хоби. — Надвиснало е във въздуха.
Тони извърна лице.
— Какво? — попита го Хоби.
— Просто трябва да се откажем от тази история със Стоун.
— Ще са им нужни само няколко дни, нали?
— Няколко дни може и да се окажат недостатъчни — отбеляза Тони. — Има усложнения. Жената каза, че е разговаряла с него и са съгласни да прехвърлят акциите, но имало усложнения, за които не знаем.
— Какви усложнения?
Тони поклати глава.
— Не искаше да ми каже. Иска да говори лично с теб.
Хоби се втренчи във вратата към кабинета си.
— Шегува се, нали? Просто се шегува! Вече не мога да си позволя никакви усложнения. Току-що продадох местата предварително, три отделни сделки. Дадох дума. Машината се задвижи. Какви усложнения?
— Не искаше да ми каже — отвърна Тони.
Хоби почувства сърбежа по лицето си още по-силно. В гаража нямаше климатик и краткото разстояние до асансьора се бе оказало достатъчно, за да се раздразни кожата му. Притисна куката към челото си, за да получи някакво облекчение от метала, но тя се бе стоплила.
— А мисис Джейкъб? — попита.
— Цяла нощ си беше у дома. С онзи тип Ричър. Проверих. Тази сутрин се смееха за нещо. Чух ги от коридора. След това тръгнаха нанякъде в северна посока. Може би към Гарисън.
— Не ми е нужна в Гарисън. Искам я тук. Него също.
Тони мълчеше.
— Доведи ми мисис Стоун — каза Хоби, влезе в кабинета си и седна зад бюрото. Тони отиде до банята, влезе и след миг избута Мерилин пред себе си. Изглеждаше уморена. Тясната копринена рокля изглеждаше нелепо при тези обстоятелства — като че ли бе ходила на гости и снежна виелица я бе принудила да се върне при домакините и да прекара нощта при тях.
Хоби посочи канапето.
— Седни, Мерилин — каза той.
Тя остана права. Канапето беше ниско. Твърде ниско, за да седне с толкова къса рокля, и твърде ниско, за да получи психологическото надмощие, което й беше нужно. Не биваше обаче и да остава пред бюрото му. Твърде покорно. Застана до стената с прозорците, разтвори щорите и надникна навън, после се обърна и се облегна на перваза. Принуди го да се завърти със стола, за да я вижда.
— Какви са тези усложнения? — попита Хоби.
Тя го погледна и пое дълбоко въздух.
— Ще стигнем и до това. Първо ще закараме Шерил в болница.
Стана тихо. Не се чуваше нищо освен боботенето на пълната с хора сграда. Някъде в далечината изсвири сирена. Може би чак в Джърси Сити.
— Какви са тези усложнения? — попита той пак. Каза го със същата интонация, със същия тембър. Един вид, готов съм да се престоря, че не съм забелязал грешката.
— Първо болницата.
Отново стана тихо. Хоби се обърна към Тони.
— Изведи Стоун от банята.
Стоун излезе залитайки, по бельо, а юмрукът на Тони го подпираше отзад до самото бюро. Удари пищяла си в масичката и изохка.
— Какви са тези усложнения? — попита го Хоби.
Стоун се заоглежда наляво-надясно, сякаш беше твърде объркан, за да говори. Хоби изчака малко, после кимна.
— Счупи му крака.
Обърна се към Мерилин и я погледна. Беше тихо. Не се чуваше нищо освен неравномерното дишане на Стоун и тихото боботене на сградата. Хоби продължаваше да гледа Мерилин. Тя издържа погледа му.
— Хайде давай! — каза тя след малко. — Счупи проклетия му крак. Какво ме интересува? Той ме разори! Той унищожи живота ми. Счупи му и двата крака, ако искаш. Така обаче няма да получиш онова, което искаш. Няма да стане по-бързо. Казах ти, че има усложнения, и колкото по-бързо стигнем до тях, толкова по-добре за теб. Но няма да стигнем до тях, преди Шерил да отиде в болница.
Облегна се отново и се подпря на ръце върху перваза. Надяваше се така да изглежда спокойна и уверена, но го правеше, за да не се свлече на пода.
— Първо болницата — повтори тя. Дотолкова се бе съсредоточила върху гласа си, че й звучеше като чужд. Остана доволна. Звучеше много добре — нисък, твърд, уверен и спокоен в тихия офис. — След това правим сделката. Избирай.
Бейзболистът бе скочил, ръкавицата беше високо, топката падаше. Ръкавицата беше по-високо от оградата. Топката беше много близо. Хоби започна да чука с куката по бюрото. Силно. Стоун се втренчи в него, но Хоби не му обърна внимание и кимна на Тони.
— Закарай кучката в някоя болница. — Каза го кисело.
— Честър ще отиде с тях — намеси се Мерилин. — За да потвърди. Трябва да я види как влиза в спешното отделение, сама. Аз ще остана тук за гаранция.
Хоби престана да чука. Погледна я и се усмихна.
— Нямаш ли ми доверие?
— Не, нямам ти доверие. Ако не го направим както казвам аз, ще заключиш Шерил някъде другаде.