Време да убиваш [A Time to Kill-bg]

Джейк надраска нещо в бележника си, чудейки се на странните познания на приятеля си.

— Къде научихте за изнасилването?

— Говори се из целия град. Това е публична тайна. Ченгетата разправяха подробности още на другата сутрин в Кафето. Няма човек, който да не е чувал.

— И в целия окръг ли е това?

— Да. През последния месец всички, с които съм говорил, знаят историята с пълни подробности.

— Разкажете ни какво знаете за убийствата.

— Както казах, беше в понеделник следобед. Задържаните бяха тук, в тази зала, после излязоха навън, поставиха им белезници и полицаите ги подкараха надолу по стълбите. Тогава мистър Хейли изскочи отнякъде с автомат М–16 в ръка. Те бяха убити, а Диуейн бе ранен. Ампутираха част от крака му.

— Къде точно се случи това?

— Точно под нас, до задния вход на съда. Мистър Хейли се бил скрил в стаята на разсилния, изскочил навън и открил огън.

— Мислите ли, че всичко това е вярно?

— Знам, че е вярно.

— Откъде научихте всичко това?

— От разни места. Говори се из целия град. От вестниците. Всички го знаят.

— Къде го чухте да се обсъжда?

— Навсякъде. В баровете, в църквите, в банката, в химическото чистене, в Чайната, из градските кафенета, в магазина за напитки. Навсякъде.

— Говорили ли сте с някого, който да смята, че мистър Хейли не е убил Били Рей Коб и Пийт Уилард?

— Не съм. Няма да срещнете и човек в този окръг, който да мисли, че той не го е извършил.

— Смятате ли, че повечето хора тук са решили за себе си дали той е виновен или невинен?

— Всички до един. Няма човек, който да се колебае и да не е решил за себе си. Въпросът е злободневен и всеки си има мнение.

— Според вас може ли мистър Хейли да се надява на безпристрастна присъда в окръг Форд?

— Не, сър. Няма да намерите и трима души в този окръг с трийсет хиляди души население, които вече да не са наясно със себе си по този въпрос. Съдбата на мистър Хейли вече е предрешена. Невъзможно е да съберете безпристрастни съдебни заседатели.

— Благодаря ви, мистър Вонър. Нямам повече въпроси.

Бъкли приглади прическата си, прекара пръсти над ушите, за да се увери, че всеки косъм е на мястото си, и решително се запъти към подиума.

— Мистър Вонър — ревна величествено той, — вие вече сте предрешили съдбата на мистър Хейли за себе си, така ли?

— Дяволите да ме вземат, ако не съм.

— Подбирайте си думите — намеси се Нуз.

— И каква е вашата присъда?

— Мистър Бъкли, нека ви го обясня. Ще го направя толкова внимателно и бавно, че дори вие ще го разберете. Ако аз бях на мястото на шерифа, нямаше да го арестувам. Ако бях в разширения състав съдебни заседатели, нямаше да го подведа под отговорност. Ако бях на мястото на съдията, нямаше да водя това дело. Ако бях областен прокурор, не бих го обвинил. Ако бях в бъдещия състав на съдебните заседатели, които ще гледат делото, щях да гласувам да му се връчи ключът на този град, да се сложи паметна плоча на дома му и бих го изпратил при семейството му. А ако някога това се случи на моята дъщеря, мистър Бъкли, много ми се иска да събера кураж и да постъпя като него.