Време да убиваш [A Time to Kill-bg]

И нещо много важно — тук медиите щяха да го търсят много повече. Репортерите щяха да се тълпят и да вървят по петите му, когато той бавно поемаше към съда. Самата мисъл за това го вълнуваше.

Имаше ли някакво значение къде щяха да съдят Карл Лий Хейли? Лусиен бе прав — новината бе стигнала до всеки жител на Мисисипи. Защо да променя мястото на делото? Неговата вина или невинност бяха вече предварително решени от всеки един евентуален съдебен заседател в щата.

Разбира се, че имаше значение. Някои от бъдещите съдебни заседатели бяха бели, други чернокожи. В окръг Форд белите щяха да бъдат повече, отколкото в околните окръзи. Джейк обичаше чернокожите съдебни заседатели, особено при криминални дела, особено ако подсъдимият бе черен. Те не се чувстваха задължени да го осъдят. Гледаха на нещата без предразсъдъци. Предпочиташе ги и при гражданските дела. Те изпитваха съчувствие към онеправдания, изправен срещу някоя голяма корпорация или застрахователна компания, и не гледаха с лошо око на парите на другите.

Крайно наложително беше делото да се гледа в окръг с повече негри. Един чернокож съдебен заседател можеше да провали решението на целия състав. Едно мнозинство би могло да наложи оправдателна присъда. Перспективата за две седмици в мотел и непозната съдебна зала не бе особено примамлива, но дребните неудобства оставаха далеч назад при необходимостта да има черни лица в ложата на заседателите.

Лусиен бе проучил въпроса за промяна на мястото в най-дребни детайли. Както му бе наредено, Джейк пристигна веднага, макар и неохотно, в осем сутринта. Сали сервира закуската на верандата, Джейк пи кафе и портокалов сок; Лусиен — уиски и вода. Три часа обсъждаха всеки аспект на промяната. Лусиен притежаваше екземпляр от всяко дело на Върховния съд през последните осемдесет години и се държеше като професор. Ученикът му си водеше бележки, опита се един-два пъти да спори, но главно слушаше.