![Време да убиваш [A Time to Kill-bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/6/5/1/4/vreme-da-ubivash-a-time-to-kill-bg-download.jpg)
Време да убиваш [A Time to Kill-bg]
- Автор: Гришэм Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Божидар Стойков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Време да убиваш [A Time to Kill-bg]». Краткое содержание книги:
— Точно това ме тревожи. Има хора достатъчно луди, за да предприемат нещо.
— Прекалено внимание им отделяш. Ще кажа на Ози да понаглежда по-често вашата къща.
— Ще го направите ли?
— Разбира се. Те държат под око моята. Давам ти дума, Етъл, няма за какво да се тревожиш. Това сигурно са някакви хлапетии.
— Извинявайте, че се разплаках, съжалявам, че съм толкова избухлива напоследък — избърса очи тя.
Ти си избухлива от четирийсет години, помисли си Джейк.
— Няма нищо.
— А какво ще правим с тези? — посочи фактурите тя.
— Ще намеря пари. Не се безпокой.
Уили Хейстингс изкара втората смяна до десет вечерта и тръгна направо за къщата на Хейли. Негов ред бе да спи на кушетката. Всяка нощ някой спеше на кушетката у Гуен — брат, братовчед, приятел. Сряда вечер бе негов ред.
Беше невъзможно да заспи при светнати лампи. Тоня въобще не се приближаваше до леглото, ако всички лампи в къщата не бяха запалени. Ония мъже сигурно били в тъмното и я причаквали. Виждала ги много пъти как пълзят по пода към леглото й или се спотайват в килерите. Чувала гласовете им под прозореца си и виждала налетите им с кръв очи да я дебнат как си ляга. Чувала шумове по тавана, приличали й на тежките каубойски ботуши, с които я бяха ритали. Била сигурна, че са горе, чакали всички да заспят, за да слязат и да я отведат отново в гората. Един път в седмицата майка й и най-големият й брат се качваха по сгъваемата стълба и оглеждаха тавана с фенерче и пистолет.
Не можеше да има тъмна стая в къщата. Една нощ, когато лежеше с широко отворени очи до майка си, крушката в коридора изгоря. Тоня пищя с всички сили, докато братът на Гуен не отиде с колата до Клантън да купи няколко крушки от денонощния магазин.
Спеше е майка си, която по цели часове я притискаше до себе си, за да изчезнат демоните и тя да се унесе. Отначало лампите дразнеха Гуен, но след пет седмици вече подремваше някой и друг час. Малкото телце до нея шаваше и подскачаше дори в съня си.
Уили каза „добър вечер“ на момчетата и целуна Тоня. Показа й пистолета си и обеща да стои буден на кушетката. Обиколи къщата и провери килерите. Тоня се успокои, легна до майка си, впери очи в тавана и тихичко заплака.
Към полунощ Уили си събу обувките и се отпусна на кушетката. Свали кобура и сложи пистолета на земята. Почти беше заспал, когато чу писък. Ужасяващ, пронизителен писък на дете, което изтезават. Грабна пистолета и хукна към спалнята. Тоня бе седнала в леглото, с лице към стената, пищеше и се тресеше. Видяла ги през прозореца, чакали я. Гуен я прегърна. Трите момчета дотичаха до леглото и я загледаха безпомощно. Карл Лий младши отиде до прозореца, но не видя никого. Това се повтаряше безброй пъти през тези пет седмици и те знаеха, че нищо не може да се направи.
Гуен я утеши и внимателно положи главицата й върху възглавницата.
— Няма нищо, детето ми, мама е тук, и чичо Уили е тук. Никой няма да те вземе. Всичко е наред, детенцето ми.
Тоня искаше чичо Уили да седне под прозореца с пистолета си и момчетата да спят на пода около леглото й. Всички заеха местата си. Тя застена жално, после се успокои и притихна.
Уили седя на пода до прозореца, докато всички заспаха. После отнесе момчетата едно по едно до леглата им, седна под нейния прозорец и зачака изгрева.
Джейк и Аткавидж се срещнаха за обяд в петък при Клод. Поръчаха си ребра и салата от зеле. Заведението бе претъпкано както обикновено и за първи път от четири седмици нямаше непознати лица. Обичайните посетители бъбреха и разменяха клюки както преди. Клод бе в чудесна форма — викаше, хокаше и ругаеше заседаващата се клиентела. Той бе от онази рядка порода, чиито ругатни забавляваха потърпевшите.
Аткавидж бе присъствал на съдебното заседание и бе готов да даде показания, ако се наложеше. Банката се бе възпротивила, затова Джейк не искаше да му докарва неприятности. Банкерите изпитваха инстинктивен страх от съдилищата и Джейк се възхищаваше от своя приятел, който превъзмогваше параноята си, за да присъства на заседанието. С тази си постъпка стана първият банков чиновник в историята на окръг Форд, който доброволно, без призовка, се бе появил в съда по време на сесия. Джейк се гордееше с него.
Клод препускаше наоколо и им заяви, че имат десет минути, затова да млъкват и да ядат. Джейк приключи с едно ребро и обърса лице.
— Виж какво, Стан, като говорим за заеми, трябват ми пет хиляди за три месеца, без гаранция.