![Време да убиваш [A Time to Kill-bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/6/5/1/4/vreme-da-ubivash-a-time-to-kill-bg-download.jpg)
Време да убиваш [A Time to Kill-bg]
- Автор: Гришэм Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Божидар Стойков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Време да убиваш [A Time to Kill-bg]». Краткое содержание книги:
Сега те пристигаха в Клантън.
Седмица преди това Бъкли бе представил необходимите документи, за да мине Карл Лий на преглед. Джейк бе настоял лекарите да бъдат призовани да извършат прегледа в Клантън, за предпочитане в неговата кантора. Нуз отклони искането и нареди на шерифа да закара Карл Лий в щатската клиника за душевноболни в Уитфийлд. Джейк бе настоял да му бъде разрешено да придружи своя клиент и да присъства на прегледа. Нуз отново отклони искането.
Рано в сряда сутринта Джейк и Ози пиеха кафе в канцеларията на шерифа и чакаха Карл Лий да се окъпе и преоблече. До Уитфийлд имаше три часа път и той трябваше да се яви там в девет. Джейк бе приготвил последни инструкции за своя клиент.
— Колко време ще бъдете там — попита той Ози.
— Ти си адвокатът. Колко време ще отнеме?
— Три-четири дни. Ходил си вече, забрави ли?
— Вярно, така е, налага се да возим дотам сума луди. Но такъв случай още не сме имали. Къде ще го държат?
— Килии колкото искаш.
В канцеларията влезе Хейстингс, дъвчейки суха поничка. Явно не си беше доспал.
— Колко коли ще изкарваме?
— Две — отвърна Ози. — Аз ще карам моята, ти твоята. Аз ще кача Карл Лий и Пиртъл, ти вземи Райли и Несбит.
— Оръжия?
— По три автомата във всяка кола. Много патрони. Всички да облекат предпазни жилетки, Карл Лий също. Приготвяй колите. Искам да тръгнем най-късно в пет и половина.
Хейстингс измърмори нещо и изчезна.
— Неприятности ли очакваш? — попита Джейк.
— Имахме няколко телефонни обаждания. В две се споменаваше специално пътуването до Уитфийлд. Много път има дотам.
Карл Лий набързо изгълта яйцата и бисквитите, докато Джейк се мъчеше да го инструктира какво може да очаква по време на престоя си в Уитфийлд.
— Знам, Джейк. Искаш да се държа като луд, нали? — засмя се Карл Лий. Ози също се разхили.
— Съвсем сериозно е, Карл Лий. Чуй ме какво ти говоря.
— Защо? Нали рече, че няма значение какво ще приказвам или какво ще направя там. Те няма да кажат, че съм бил луд, когато съм ги застрелял. Ония доктори работят за държавата, нали? Държавата ме съди, нали? Какво значение има какво казвам или какво правя? Те вече са си го наумили. Не съм ли прав, Ози?
— Не се намесвам, аз работя за държавата.
— Ти работиш за окръга — рече Джейк.
— Име, чин, номер. Това е всичко, което ще изкопчат от мен — каза Карл Лий, докато изпразваше една малка книжна торба.
— Много смешно — рече Джейк.
— Хлопа му дъската — рече Ози.
Карл Лий си напъха две сламки в носа и тръгна на пръсти през канцеларията, забил поглед в тавана, после сграбчи нещо над главата си. Напъха го в торбата. Хейстингс се върна и се спря на вратата. Карл Лий му се ухили и завъртя очи като малоумен, после сграбчи още нещо над главата си.
— Какво прави тоя, по дяволите — попита Хейстингс.
— Ловя пеперуди — отвърна Карл Лий.
Джейк грабна чантата си и тръгна към вратата.
— Мисля, че трябва да го оставите в Уитфийлд. — Затръшна вратата и излезе от затвора.
Нуз бе насрочил заседание за определяне на мястото на процеса в понеделник, двайсет и четвърти юни, в Клантън. Заседанието щеше да бъде дълго и отразявано изключително обстойно. Джейк бе настоял за промяна на мястото, сега трябваше да докаже, че Карл Лий не може да се надява на честен и безпристрастен процес в окръг Форд. Имаше нужда от свидетели. Хора с тежест в обществото, готови да свидетелстват, че не може и дума да става за безпристрастен процес. Аткавидж каза, че би могъл да му направи тази услуга, но банката сигурно нямала да му позволи да вземе участие. Хари Рекс прие с готовност. Преподобният Ейджи каза, че би се радвал да свидетелства, но това бе, преди Асоциацията да обяви, че нейните адвокати ще се занимават с делото. Лусиен нямаше кой знае какво добро име и Джейк дори не му се обади.
От другата страна Бъкли щеше да изправи една дузина достопочтени граждани — подбрани държавни служители, адвокати, бизнесмени, вероятно и полицаи — и всички щяха да свидетелстват, че почти не са чували за Карл Лий и най-вероятно той би получил справедлива присъда в Клантън.
Самият Джейк предпочиташе делото да се гледа в Клантън, в съда отсреща, пред неговите хора. Всеки процес бе едно мъчение, изпълнено с напрежение, досада и безсънни нощи. Би било хубаво да се състои пред дружелюбна публика на три минути път от дома му. В почивките между отделните заседания би могъл да прави справки, да подготвя свидетели или да почива в кабинета си. Можеше да обядва в Кафето или при Клод, дори да притичва до вкъщи, за да хапне набързо. Клиентът му можеше да остане в тукашния арест, близо до семейството си.