Време да убиваш [A Time to Kill-bg]
- Автор: Гришэм Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Божидар Стойков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Време да убиваш [A Time to Kill-bg]». Краткое содержание книги:
Барът на „Клантън Кортс“ се превърна в Мека за журналистите. Това бе единственото място в града, където можеха да срещнат дружелюбно лице и да намерят приятен събеседник. Сядаха в сепаретата под огромния екран на телевизора и клюкарстваха за градеца и приближаващия процес. Бележки, истории, уводни статии и слухове вървяха от човек на човек и всички пиеха, докато се напиеха, защото в Клантън след залез-слънце нямаше какво друго да се прави.
Мотелите се напълниха в неделя вечерта, на двайсет и трети юни преди заседанието за определяне мястото на процеса. Рано в понеделник сутринта всички се събраха в ресторанта на „Бест Уестърн“, за да пият кафе и да правят прогнози. Предстоеше първата важна схватка преди процеса. Плъзна слух, че Нуз бил болен и не желаел да се занимава с делото, че щял да моли Върховния съд да назначи друг съдия. Това бил само слух, незнайно как пуснат, нямало нищо по-конкретно, заяви един репортер от Джаксън. В осем всички нарамиха камери и микрофони и се запътиха към площада. Една група се разположи пред ареста, друга пред задния вход на съда, но повечето се отправиха към залата. В осем и половина тя бе претъпкана.
Джейк наблюдаваше суетнята около съда от балкона на кантората си. Пулсът му бе ускорен, а стомахът го присвиваше. Усмихна се. Беше готов за Бъкли, както и за камерите.
Нуз плъзна поглед над очилата си към претъпканата зала под него. Всички бяха заели местата си.
— Съдът е получил молбата на зашитата за промяна на мястото на процеса — започна той. — Той е насрочен за двайсет и втори юли, понеделник. Това според моя календар е след четири седмици. Защитата е внесла необходимото предизвестие, че възнамерява да пледира за временна невменяемост. Обвиняваният беше ли подложен на преглед в Уитфийлд?
— Да, сър, още миналата седмица — отвърна Джейк.
— Обвиняемият ще призове ли свой собствен психиатър?
— Разбира се, ваша светлост.
— Той прегледа ли го?
— Да, сър.
— Добре. Значи това вече е свършено. Какви други искания имате намерение да внесете?
— Ваша светлост, смятаме да внесем молба секретарят да призове по-голям от обичайния брой съдебни заседатели за състава, който ще бъде избран.
— Обвинението ще се противопостави на подобна молба — викна Бъкли, скочил на крака.
— Седнете си на мястото, мистър Бъкли! — рече сурово Нуз, сне очилата от носа си и заби поглед в областния прокурор. — Моля да не ми крещите. Разбира се, че ще се противопоставите. Ще се противопоставяте на всяка молба на защитата. Това ви е работата. Повече не ме прекъсвайте. Ще имате подходяща възможност, когато приключим, да се изявите пред медиите.
Бъкли се сви на стола и наведе пламналото си лице. Нуз никога досега не го бе срязвал така.
— Продължавайте, мистър Бриганс.
Джейк бе стъписан от мръсния номер на Ихавод. Изглеждаше уморен и болен. Може би се дължеше на напрежението.
— Сигурно ще представим някои писмени възражения срещу предварителните свидетелски показания.
— Възражения in limine?
— Да, сър.
— Ще ги чуем на процеса. Друго?
— Засега нямаме.
— Така, мистър Бъкли, обвинението ще представи ли някакви искания?
— Мисля, че не — отвърна смирено Бъкли.
— Добре. Искам да бъда сигурен, че отсега нататък до процеса няма да има изненади. Ще пристигна тук седмица по-рано, за да изслушам и разреша всякакви предварителни въпроси. Очаквам всички молби и искове да бъдат внесени веднага.
Нуз разрови папката си и прочете молбата на Джейк за промяна на мястото на делото. Джейк зашепна на Карл Лий, който не беше задължен да присъства на това заседание, но бе настоял. Гуен и трите момчета седяха на първия ред зад татко си. Тоня не беше в залата.
— Мистър Бриганс, струва ми се, че всичко във вашата молба е наред. Колко свидетели?
— Трима, ваша светлост.
— Мистър Бъкли, вие колко ще призовете?