Време да убиваш [A Time to Kill-bg]

— Не става дума за мен. Моля да ме изслушате. Нямате достатъчно пари в банката, за да платите сметките от този месец. Юни почти изтече, а целият ни чист доход е хиляда и седемстотин долара.

Джейк притвори очи и разтри чело.

— Погледнете тези сметки — каза тя и развя сноп фактури. — За четири хиляди. Как бих могла да ги платя?

— Колко има в банката?

— До петък — хиляда и деветстотин. Тази сутрин нищо не е пристигало.

— Нищо ли?

— Нито цент.

— Какво стана с плащането по делото Лифорд? Това са три хиляди за хонорари.

Етъл поклати глава.

— Мистър Бриганс, делото не е приключено. Мистър Лифорд не е подписал документа за отстъпване на правата. Трябваше да получите парите, като станете собственик на къщата му. Това беше преди три седмици, не си ли спомняте?

— Не, не си спомням. А какво стана с договора на Бък Брит? Това са хиляда долара.

— Чекът му няма покритие. Банката го върна и той стои на бюрото ви от две седмици.

Тя млъкна и пое дълбоко дъх.

— Вие вече не приемате клиенти. Не отговаряте на телефона…

— Недей да ме поучаваш, Етъл!

— С всички сметки сте изостанали по месец и повече. Откакто се захванахте с делото „Хейли“, за вас друго не съществува. То ви стана мания. И ще ни разори.

— Нас? Колко пъти не съм ти плащал, Етъл? Колко просрочени сметки имаш? Кажи де!

— Няколко.

— Но не повече от нормалното, нали?

— Добре, а какво ще стане следващия месец? Процесът е след четири седмици.

— Млъквай, Етъл. Престани вече! Ако не изтрайваш на напрежението, напусни. Ако не можеш да си държиш устата затворена, тогава си уволнена.

— Искате да ме уволните, така ли?

— Изобщо няма такова Нещо.

Тя беше жилава и непреклонна жена. От четиринайсетте години служба при Лусиен тялото й бе станало жилаво, а волята — непреклонна, но все пак си оставаше жена. Устните й се разтрепераха, а очите й се навлажниха. Тя сведе глава.

— Съжалявам — измърмори. — Разтревожена съм.

— За какво?

— За мен и Бъд. Много е болен. Кръвното му непрекъснато се вдига. Особено когато звънят по телефона. За пет години изкара три удара, очаквам нов всеки момент. Той се страхува. И двамата се страхуваме.

— Колко пъти се обаждаха?

— Няколко. Заплашват, че ще ни подпалят къщата или ще я взривят. Повтарят, че знаят къде живеем и ако Хейли бъде оправдан, ще я подпалят или ще ни турят динамит, когато спим. Неколцина заплашиха, че ще ни убият. Просто не си струва.

— Може би трябва да напуснеш.

— И да умрем от глад? Знаете, Бъд не работи от десет години. Къде ще си намеря работа?

— Виж какво, Етъл, и мен ме заплашват. Но не го възприемам сериозно. Обещах на Карла, че ще се откажа от делото, ако то поставя под заплаха семейството ми, и това трябва да ти говори достатъчно. Успокойте се, и ти, и Бъд. Тия заплахи са вятър работа. Тук е пълно с откачени.