Време да убиваш [A Time to Kill-bg]

— Не бих препоръчал определен окръг, но той трябва да е максимално отдалечен оттук. Може би някъде по крайбрежието.

— Защо?

— По очевидни причини, ваша светлост. Крайбрежието е на четиристотин мили оттук и аз съм сигурен, че хората там не са научили толкова подробности, колкото хората в Клантън.

— Вие смятате, че хората в Южен Мисисипи не са чували за това дело?

— Сигурен съм, че са чували. Но те са много по-настрана.

— Затова пък имат телевизия и вестници, нали, мистър Бриганс?

— Убеден съм, че имат.

— Наистина ли вярвате, че можете да откриете в някой окръг на този щат дванайсет души, които не знаят подробности по това дело?

Джейк погледна бележника си. Чуваше как зад него художниците скицират портрети в своите бележници. Зърна с крайчеца на окото си как Бъкли се подхилва.

— Би било трудно — отвърна примирено той.

— Извикаше първия си свидетел.

Хари Рекс Вонър се закле и зае мястото си като свидетел. Въртящият се дървен стол изпука и заскърца под тежкия товар. Той духна в микрофона, усмихна се на Джейк и му кимна.

— Име?

— Хари Рекс Вонър.

— Адрес?

— Осемдесет и четири, деветдесет и три, Сидърбуш, Клантън, Мисисипи.

— Откога живеете в Клантън?

— Откакто съм роден, преди четирийсет и шест години.

— Професия?

— Адвокат. Имам разрешително от двайсет и две години.

— Срещали ли сте се с Карл Лий Хейли?

— Веднъж.

— Какво знаете за него? Предполага се, че е застрелял двама мъже — Били Рей Коб и Пийт Уилард, и е ранил един полицай, Диуейн Луни.

— Познавате ли някое от тези момчета?

— Не лично. Знаех за Били Рей Коб.

— Как научихте за убийството им?

— Мисля, че беше един понеделник. Бях в съда на първия етаж, проверявах нещо в канцеларията на секретарката, когато чух изстрелите. Изскочих в коридора, а там лудницата беше в разгара си. Попитах един полицай и той ми каза, че момчетата били убити до задната врата. Повъртях се малко и много скоро се понесе слух, че убиецът бил бащата на момиченцето, което бе изнасилено.

— Каква бе първоначалната ви реакция?

— Бях шокиран, като повечето хора. Също така бях шокиран и когато научих за изнасилването.

— Кога научихте, че мистър Хейли е бил арестуван?

— По-късно същата вечер. Даваха всичко по телевизията.

— Какво видяхте по телевизията?

— Ами гледах през цялото време. Имаше репортажи от местните станции в Мемфис и Тюпълоу. Имаме и кабелна, тъй че гледах новините и от Ню Йорк, Чикаго и Атланта. Почти на всеки канал имаше по нещо за убийствата и арестуването. Голямо събитие беше. Най-необичайното, което някога се е случвало в Клантън, щата Мисисипи.

— Как реагирахте, когато научихте, че бащата на момичето е вероятният убиец?

— Не бях кой знае колко изненадан. Искам да кажа, че всички си помислихме, че сигурно ще е той. Възхитих му се. И аз имам деца и напълно го разбирам. И все още му се възхищавам.

— Какво знаете за изнасилването?

Бъкли скочи.

— Протестирам! Изнасилването няма нищо общо!

Нуз отново откъсна очилата си от носа и впи гневен поглед в областния прокурор. Времето течеше и Бъкли се втренчи в масата. Пристъпваше от крак на крак, после седна. Нуз се облегна напред и отправи поглед надолу.