Заложница на съдбата
- Автор: Патни Мэри Джо
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стамен Стойчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Заложница на съдбата». Краткое содержание книги:
Съдбата внезапно се намесва…
Съпругът оздравява напълно и младата лейди Джослин Кендъл се разкайва за прибързаната си постъпка. „Бъдещата вдовица“ е изправена пред коренно различна ситуация, която я обърква напълно…
Какво ли ще се случи?!
Тя се вцепени.
— Не бива да съм страстна! Майка ми е била и това е разрушило семейството ни.
Болката в гласа й прониза сърцето му. Дейвид нежно погали косата й и леко зацелува устните й, с нежна и ефирна целувка, едновременно успокояваща и възбуждаща, докато тя не се отпусна.
— Ще ти разкрия една истина — прошепна младият мъж. — Ако позволиш на един опитен светски мъж да те въведе в тайните на страстта, при условие, че ти го желаеш повече, отколкото той теб, той ще притежава душата ти, но ти никога неговата. Това ли искаш?
— Не. Никога не и това — отвърна тя, а пулсът й се ускори под устните му.
Той дръпна връзките, които завързваха роклята на гърба й.
— Тогава трябва да ми позволиш аз да те въведа в тайните на страстта, за да можеш след това да бъдеш по-силна и в безопасност.
Тя се засмя през сълзи.
— Ти си безскрупулен!
— Разбира се. — Роклята бе развързана и той я плъзна надолу по раменете й, разкривайки поръбения с дантела корсаж. Разбрал, че мисълта за любовта я плаши, Дейвид прошепна: — Аз съм мъж и те желая и затова съм безскрупулен. Аз искам теб, а ти искаш да придобиеш опит. Със сигурност бихме могли да се споразумеем.
След миг развърза връзките на корсета й. Преглътна тежко, когато той се свлече надолу, оголвайки предизвикателната мекота на гърдите й. Дейвид впи устни в едната, а езикът му загали втвърденото зърно.
— Ти… се опитваш да ме объркаш — промълви тя, стремейки се гласът й да прозвучи обвинително, а не задъхано.
— Да — искрено отвърна той, а топлият му дъх погали падината между гърдите й. — Сега искам да не мислиш за нищо, освен за нас.
Впи устни в другата й гърда, докато ръката му повдигна полите й, леко докосвайки коленете й. После се плъзна между бедрата й и започна да се движи нежно напред-назад, търкайки най-интимното й място.
Когато акушерката я бе преглеждала, Джослин бе изпитала отвращение и унижение, но неговото докосване бе толкова различно, та дори засенчи първоначалния копнеж и страстно желание. Тя се изви, макар да не бе сигурна дали се опитва да избяга или да се отрие в опитните му пръсти. Ръцете й се вкопчиха в кръста му за опора.
Дали бе прав, смятайки, че тя трябва да придобие повече опит, за да възбуди интереса на Кандоувър? Ако докосването на херцога й въздействаше по-силно, отколкото това на Дейвид, тя щеше да бъде завинаги изгубена. Не можеше да разсъждава. Не можеше да разсъждава.
— Това е грешка — промълви с отчаяние тя. — Ужасна грешка.
Той застина, но се впи в лицето й.
— Наистина ли смяташ така?
— Да — прошепна Джослин, а сълзите напираха в очите й, горещи и парливи като желанието и страха, бушуващи в нея.
— Съжалявам, Джослин. — Той се изправи и я сгуши в прегръдките си, а ръката му погали голия й гръб. — Никога не бих направил нещо, което не харесваш.
Тялото му бе като топла и силна преграда срещу света. Младата жена зарови лице на гърдите му. Ризата му охлади пламналото й лице, докато кръвта пулсираше във вените й. Искаше й се да го ухапе, но не бе сигурна дали желанието й е причинено от гняв или от нуждата да го вкуси, както той бе вкусил нея. Да се слее с него, докато станат едно цяло.
Джослин стисна очи, опитвайки се да се овладее.
— Аз… харесвам всичко, което правиш с мен — пресекливо заговори тя, — но не знам дали ако се вслушам в твоите доводи ще бъде проява на мъдрост или на лудост.
Пръстите му леко погалиха тила й, изпращайки възбуждащи тръпки по гръбнака й.
— Аз също не съм сигурен — сухо промълви младият мъж. — Може би е по-добре по-късно, на трезва глава, да обмислим онова, което ти казах. Със сигурност не мога да мисля ясно, когато те държа в прегръдките си.
Тя се засмя задавено. Помисли си, че след тази нощ ще бъде невъзможно, дори да си представи, че отново ще може да разсъждава на трезва глава.
Тази нощ Дейвид дълго лежа буден, с невиждащ поглед, прикован в непрогледния мрак. По бойните полета, когато водеше разузнавателен отряд сред гъмжащата от опасности територия на противника, той бе развил умението да отхвърля от съзнанието си маловажните подробности, за да води войниците през най-опасните зони.
Сега се опитваше да постигне същото с Джослин. От самото начало имаше влудяващото усещане, че всъщност не бе разбрал докрай изплъзващата й се същност. Тази вечер бе разкрила част от липсващите парчета от мозайката. Джослин се боеше от страстта, от любовта, а майка й — за която твърдеше, че почти не си спомня — бе част от този страх. Повечето от разводите се даваха въз основа на скандална изневяра от страна на съпругата и навярно това се бе случило с родителите на Джослин, разрушавайки семейството й и оставяйки я с опустошена от болката душа.