Заложница на съдбата
- Автор: Патни Мэри Джо
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стамен Стойчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Заложница на съдбата». Краткое содержание книги:
Съдбата внезапно се намесва…
Съпругът оздравява напълно и младата лейди Джослин Кендъл се разкайва за прибързаната си постъпка. „Бъдещата вдовица“ е изправена пред коренно различна ситуация, която я обърква напълно…
Какво ли ще се случи?!
Приключи със закуската и тъкмо излизаше от трапезарията, когато Дейвид влезе в къщата. С ботушите си за езда и кожените бричове, подходящи за провинцията, той бе много приятна гледка за окото на всяка жена — освен ако въпросната жена не се чувстваше засрамена и виновна.
Преди Джослин да се овладее, той повдигна брадичката й и я целуна. Устните му бяха топли и твърди. За миг тя замръзна от изненада. Но това не бе целувка, предназначена да съблазнява, нито изразяваше някакво господство или притежание. По-скоро бе приятелски израз на привързаност и я накара да се почувства превъзходно.
Когато той се отдръпна, неудобството и притеснението от предишната вечер бяха напълно изчезнали.
— Добро утро — рече малко задъхано младата жена. — Сигурно си станал много рано.
— Отидох да се видя с управителя на имението, за да обсъдим с него какво трябва да бъде направено. Ще трябва да си избера кон, за да мога да обиколя земята и да видя всичко със собствените си очи. — Хвана ръката й и я поведе към вратата. — Ела с мен, да отидем заедно до конюшните. Като познавач на коне, сигурно си не по-малко любопитна от мен.
Жизнерадостното му настроение сякаш бе заразително. Когато стигнаха до конюшните, двамата вече бъбреха свободно както винаги. Но вътре те млъкнаха. Подобно на винената изба и конюшните бяха отлично поддържани и всичко бе в безупречен ред. Джослин огледа със завист гладките и лъскави ловджийски коне, двата коня за каретата и огромните мускулести товарни коне. Дори баща й щеше да бъде впечатлен.
Тя спря пред клетката на една красива сива кобила и каза:
— Това е почти достатъчно, за да се простят всички грехове на Уилфред. — Припомни си изражението на Дейвид в избата и додаде: — Е, поне някои от тях.
— Брат ми наистина е разбирал от коне. — Дейвид тъжно огледа дългата редица клетки. — Жалко, че не е вложил също толкова пари в отглеждането на добитъка или в купуването на по-качествени семена за посев.
Очевидно посещението му при управителя на имението е било полезно. Джослин погали кадифената муцуна на кобилата.
— Но ти ще съумееш да съчетаеш и двете, нали? Да се грижиш за фермата и да развъждаш прекрасни коне?
— Надявам се с времето и това да стане — въздъхна младият мъж, — но не и сега.
С малко късмет можеше да го направи и сега, без да се налага да продава избата и конете, помисли си Джослин, докато шепнеше гальовни думи на кобилата. Двамата можеха да бъдат партньори, но той не беше партньорът, когото тя искаше, нито пък тя бе неговият избор.
— Вие ли сте новият господар? — разнесе се учтив глас. — Аз съм Паркър, конярят.
Двамата с Дейвид се извърнаха към новодошлия. Отначало Паркър изглеждаше нервен, но постепенно се отпусна след предразполагащите въпроси на Дейвид. Джослин предположи, че покойният лорд е бил доста избухлив и слугите му се бяха научили да пристъпват на пръсти край него.
Дейвид помоли Паркър да му оседлае високия черен жребец.
— Искаш ли да пояздиш с мен? — обърна се той към Джослин, когато конярят отиде да изпълни молбата му. — Докато си облечеш костюма за езда, ще наредя да оседлаят сивата кобила.
Предложението бе доста изкушаващо и тя се поколеба, но после поклати глава.
— Може би е по-добре първо да видиш сам „Уестхолм“.
— Предполагам, че си права.
— С твое разрешение ще поговоря със Стретън, за да решим какво трябва да направи за къщата.
Той й се усмихна с онази усмивка, която винаги я стопляше.
— Ще ти бъда благодарен. Мога да командвам рота войници, но почти нищо не знам за управлението на едно имение.
— Е, аз ще тръгвам — каза Джослин, доволна, че може да му помогне.
Дейвид тръгна след нея.
— Паркър ще се нуждае от помощник в конюшнята. Ще ми позволиш ли да наема Рийс Морган, ако той пожелае?
— Добра идея. Той е много полезен. Тук едва ли ще има кой знае колко много работа, а в Лондон имам двама коняри. Предполагам, че ще е доволен да живее по-близо до семейството си.
Оседланият жребец очакваше Дейвид отвън, той го възседна и се сбогува с нея с думите, че ще се върне за вечеря. Джослин го проследи с поглед, докато се отдалечаваше. Не бе изненадана, че е отличен ездач. Той правеше всичко добре, с лекота и с непретенциозен стил. Запита се как ли би се чувствал във висшето общество, където претенциозността бе начин на живот. Но дори и там характерът и истинските качества се ценяха от хората, които имаха влияние и тежест в това общество. Ако по някаква причина не се оженеше за своята Жанет, сигурно нямаше да липсват млади жени, нетърпеливи да станат лейди Престън.