Заложница на съдбата
- Автор: Патни Мэри Джо
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стамен Стойчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Заложница на съдбата». Краткое содержание книги:
Съдбата внезапно се намесва…
Съпругът оздравява напълно и младата лейди Джослин Кендъл се разкайва за прибързаната си постъпка. „Бъдещата вдовица“ е изправена пред коренно различна ситуация, която я обърква напълно…
Какво ли ще се случи?!
Но въпреки страховете си, Джослин жадуваше за топлота и любов. Тя му напомняше за диво котенце, което искаше да се приближи, но се плашеше от най-малкото движение. Тялото й откликваше на ласките му, докато разумът я караше да се отдръпва. Той трябваше да се опита да я спечели със страст и приятелство, но да не използва опасната дума любов. Доста странен начин да ухажваш собствената си съпруга, особено когато повечето жени искат нежни клетви и уверения. Но той щеше да направи необходимото, за да създаде помежду им вечните връзки на любовта и щастието.
Дейвид въздъхна и затвори очи, уморен от дългия и наситен със събития ден. Не биваше да се оплаква, още повече като си припомнеше, че само допреди няколко седмици се намираше на смъртно легло.
Обви ръце около възглавницата — дяволски блед заместител на съпругата му. Помоли се дано да е отгатнал правилно тайната на лейди Джослин.
Глава 26
След преживените мигове на страст, Джослин спа лошо. Тя се въртя в леглото, преследвана от възбуждащия спомен за случилото се с Дейвид в избата на имението. Кореше се, че е лекомислена развратница, и се срамуваше, задето се бе наслаждавала на целувките и милувките на майора. Винаги се бе смятала за жена, която контролира чувствата си и не се поддава на емоциите. Беше прекарала години в търсенето на мъж, който би бил подходящ съпруг. И когато го бе открила, бе позволила на друг да нахлуе в живота й, обърквайки чувствата и желанията й.
Разбира се, Дейвид бе идеален представител на мъжкия пол — мил, забавен, отличен компаньон и много привлекателен. Но не бе редно да се отдава на ласките на друг, когато мислите й вече са заети.
Парадоксално, когато стана от леглото, младата жена осъзна, че Дейвид беше прав, заявявайки, че трябва да научи повече за страстта, въпреки че аргументите му бяха безсрамно егоистични. Ако искаше да контролира тялото си, първо трябваше да го разбере.
Нещо повече — сега, след като бе изпила първата глътка от чашата на страстта, можеше да прецени, че липсващият й опит в любовната игра едва ли щеше да очарова херцог Кандоувър. Единствено статутът й на омъжена жена я правеше привлекателна в очите му, така че по-добре да се научи как да се целува.
Макар че се засрами от дръзките си мисли, Джослин трябваше да си признае, че любовните уроци с Дейвид щяха дай доставят огромно удоволствие.
Мари влезе в спалнята с поднос чай в ръце. Джослин мислено си каза да поръча шоколад, тъй като това бе предпочитаното й питие за закуска.
— Как се чувстваш в стаята си на тавана? — попита тя, докато си наливаше мляко в чашата.
Не биваше да пита. Мари въздъхна и лицето й придоби страдалческо изражение.
— Не е като в „Кромарти Хаус“.
— Предполагам, че не е. — Джослин отпи от чая. — Хайде, не бъди мрачна. Само след седмица любимият ти уелсец ще бъде тук, за да сподели изгнанието ти от цивилизацията.
— Ха! И къде беше той, когато най-много се нуждаех от него? Когато бях нападната от онези жестоки бандити? — възмутено вирна брадичка камериерката.
— Но нали лорд Престън ни защити — изтъкна господарката й.
Мари презрително изсумтя.
— Щеше да бъде много по-романтично, ако бях спасена от моя любим, а не от вашия.
Джослин се задави с чая.
— Майор Ланкастър не е мой любим.
— Той е ваш съпруг, нали? И ако го оставите да си отиде, ще бъде несравнима глупост. — Кафявите очи на Мари огледаха укорително господарката й като строга бавачка.
— Струва ми се, че се самозабравихте, мадмоазел! — Джослин остави рязко чашата си върху чинийката. Гласът й бе студен като лед. Понякога си мислеше, че не е зле слугите й да се боят от нея и това бе един от тези случаи.
— Каква рокля ще облечете тази сутрин, милейди — попита Мари, без ни най-малко да се стресне.
— Тъмносиния муселин. — Джослин предположи, че може да й се наложи да посети някои не особено чисти помещения, затова по-добре да облече нещо тъмно. Освен това въпросната рокля беше с високо деколте и доста строга, което напълно отговаряше на настроението й.
След като се облече, тя слезе долу. Вътрешно трепереше, защото не бе сигурна как ще се изправи пред Дейвид след интимностите от предишната вечер.
— — Лорд Престън стана ли вече? — попита тя Стретън.
— Негово благородие излезе рано, милейди. Ще желаете ли да закусите?
Джослин въздъхна облекчено и си поръча рохко яйце и препечена филийка, после се настани в трапезарията и започна да прави списъка с въпросите си към Стретън. Икономът можеше да бъде отличен помощник, но се нуждаеше от напътствия относно това, което ще е нужно на господаря му, поне в началните етапи от възстановяване на домакинството в имението.