Светата кръв и Свещеният Граал (Тайните на тамплиерите и масонската ложа)
- Автор: Бейджент Майкл, Линкольн Генри
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Светата кръв и Свещеният Граал (Тайните на тамплиерите и масонската ложа)». Краткое содержание книги:
Първото издание на „Светата кръв и Свещеният Граал“ през 1982 година предизвиква буря от противоречия, ехото от които още отеква из западноевропейския свят. Изводите в книгата са убедителни. Нещо повече: много от тях са дори потресаващи и вероятно смъртно опасни. Независимо какви са вашите собствени възгледи, това е книга, която ще ви завладее.
Има само две възможности. Знаем каква е насочеността на книгите на Анри Лобино. Великата ложа Алпина, която забранява на членовете си всякаква политическа дейност във и извън Швейцария, просто не иска да бъде замесвана в тази история. Или друга организация си е присвоила името на Великата ложа, за да прикрие дейността си.203
Фигура 2. Макет за корицата на романа „Окръжност“.
Във Версайския филиал на Националната библиотека Паоли открива четири броя на „Сиркюи“204, списанието, посочено в устава на Братството от Сион. Първият е излязъл на 1 юли 1959 г. и като негов директор е посочен Пиер Плантар. По нищо обаче не личи, че списанието е свързано с ордена. Обратното, в него пише, че е официален орган на някаква Федерация на френските сили. Има дори печат, който Паоли възпроизвежда в книгата си, и каре със следната информация:
Периодично издание за култура на Федерацията на френските сили
116 ул. Пиер Жуе, 116
Олне су Боа (Сена и Оаза)
тел. 929-72-49
Паоли проверява горния адрес. На него никога не е било издавано никакво списание. Телефонният номер също се оказва неверен. Колкото и да се опитва да издири Федерацията на френските сили, непрекъснато удря на камък. И до ден-днешен никой не е чувал за подобна организация. Но сигурно не е съвпадение, че седалището във Франция на Комитетите за обществена сигурност също е в Олне су Боа205. Федерацията явно е свързана по един или друг начин с комитетите. Има доста потвърждения на това предположение. Според Паоли в брой 2 на „Сиркюи“ се намеквало за някакво писмо, в което Дьо Гол изказва благодарност на Пиер Плантар — по всичко личи, че за работата на Комитетите за обществена сигурност.
Паоли изтъква, че повечето материали в „Сиркюи“ са посветени на езотеричното. Техни автори са Пиер Плантар, който се подписва и с истинското си име, и с псевдонима Ширан, Ан-Лея Исле и други, които вече познавахме. В списанието обаче имало и публикации от съвсем различно естество. Някои например били посветени на тайните на лозарството и винарството, отрасъл явно с решаващо значение за политиката. В подобно твърдение нямаше никаква логика, освен ако не приемехме, че тук лозята и винарството трябва да се тълкуват алегорично, може би като метафора за генеалогии, за родословни дървета и роднински връзки между различните династии.
Както подчертава швейцарският журналист, ако не са посветени на тайнственото, материалите в „Сиркюи“ са крайно националистични. В един от тях например някой си Адриан Сьорвет твърди, че съществуващите проблеми няма да бъдат решени скоро:
… освен ако не бъде приложен нов подход, и то от нови хора, понеже политиката е мъртва. Колкото и да е странно, мнозина не желаят да го проумеят. Съществува само един въпрос: организация на икономиката. Съществуват ли обаче хора, които и сега да поставят над всичко Франция, както по време на нацистката окупация, когато патриотите и участниците в Съпротивата не се замисляха какви са политическите убеждения на техните бойни другари?206
А от брой 4 на „Сиркюи“ Паоли цитира следния пасаж:
Желанието ни е хиляда и петстотинте екземпляра на „Сиркюи“ да ни бъдат връзка, наш светилник, желанието ни е гласът на патриотите да преодолее всички бариери, както през 1940 г., когато родолюбците напуснаха окупирана Франция и дойдоха да почукат на вратата на водача на „Свободна Франция“. Днес е същото; преди всичко ние сме французи, ние сме силата, бореща се по един или друг начин да сътвори нова, пречистена Франция. Длъжни сме да го сторим със същия патриотизъм, със същата воля и единни действия. Тук отстояваме една според нас отколешна философия.207
203
Paoli, М. Op. cit., p. 86.
204
Списание „Сиркюи“, някои броеве от което се пазят във Версайския филиал на Националната библиотека, илюстрира чудесно колко мъгляво е описана тази история.
Седмичникът „Сиркюи“ излиза от 27 май 1956 г. до своя специален брой, издаден след книжка 3 на 2 септември 1956 г. Списанието е печатано на циклостил и обикновено се състои от 2 до 4 страници. Издавано е в Су Касан, Анмас, и всеки брой започва с обръщение на Пиер Плантар. Повечето броеве съдържат подробности от събранията, свиквани, за да бъде обсъден уставът на Братството на монасите от Сион, пратен на заместник-префекта в Анмас, макар че името на ордена не се споменава нито веднъж. Всъщност повечето книжки на „Сиркюи“ на пръв поглед са посветени на ниските цени на жилищата. Организацията, издаваща списанието, е наричана не Братството от Сион, а Организация за защита на правото на евтини жилища! (Не може да се отрече, че в доста от „Документите на Братството“ е проявено известно чувство за хумор.) Същевременно обаче във въпросните броеве на „Сиркюи“ се появяват същите имена, както и в устава на Сион. В брой 8 от 22 юли 1956 г. има статия от някой си Дьофаго (посочен в устава на Сион като касиер), която е посветена на астрологията и в която авторът разяснява системата с тринайсет вместо с дванайсет зодиакални знака. Тринайсетият знак се нарича Змиеносец и е разположен между Скорпион и Стрелец.
Издаването на списание „Сиркюи“ е подновено през 1959 г. и то вече се нарича „Периодично издание за култура на Федерацията на френските сили“. Повечето броеве са се загубили. Открихме брой 2 (август 1959), брой 3 (септември 1959), брой 5 (ноември 1959) и брой 6 (декември 1959). В книгата си Матийо Паоли пише, че са се запазили и брой 1 (юли 1959) и брой 4. Освен това в „Шаривари“ се споменава и брой 8. Тоест, както личи, някой е иззел определени броеве.
Списанието помества най-различни материали, като се почне от статии за Атлантида и се стигне до хороскопи. Някои броеве съдържат политически хороскопи за следващата година, правени с компютър от Пиер Плантар. Върху четвърта корица на всички броеве има знака на организацията и печат „Плантар“.
205
Vazart. Op. cit., p. 271.
206
Paoli, M. Op. cit., p. 94.
207
Ibid.