Хорът на забравените гласове
- Автор: Коннелли Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Хорът на забравените гласове». Краткое содержание книги:
С всяко ново събитие Хари Бош се сблъсква с все по-силна съпротива от страна на полицията. На сцената отново се появяват някогашните му врагове. По пътя си към истината Бош постоянно се пита дали това следствие няма да му бъде последно. Ровенето в миналото може да лекува стари рани — а може да предизвиква и нови, още по-парещи.
По рампата изрева камион, вдигна вонящ на бензин вятър и разтърси настилката. Хари крачеше сред бурените, с Които беше обрасъл склонът над рампата. Все още не виждаше никого.
Не разговаряха. Ревът от трафика по магистралата отекна под надлеза. Трябваше да викат, за да се чуят, и това да ги разсейва.
Когато стигнаха при влекача, отново се приближиха един към друг. Бош провери в купето. Нямаше и следа от Маки. Моторът работеше. Той мина отзад и погледна осветената от фаровете земя. Черни, образуващи дъга следи от гуми водеха до задната страна на влекача. На чакъла се въргаляше една от мазните кожени ръкавици на Маки.
— Дай ми фенерчето — каза Бош и когато го взе, забеляза, че е от късите каучукови модели, одобрени от началника на полицията, след като един полицай бе записан на видео да бие заподозрян с тежък стоманен фенер.
Насочи лъча към задната страна на влекача и го плъзна отдолу.
По тъмната стомана лъщеше кръв. Не можеше да се сбърка с масло. Беше червена и истинска. Бош приклекна и насочи лъча под камиона. И там бе тъмно.
Видя тялото на Маки, сгърчено до задния диференциал. Половината му лице беше окъпано в кръв от дълга дълбока рана, разсичаща лявата половина на главата му. Синята му униформена риза бе кафяво-червена от кръв. Явно имаше и други рани. Чаталът на панталоните му бе тъмен от кръв, урина или и двете. Едната ръка беше странно извита и от разкъсаната плът стърчеше бяла кост. Тя бе притисната към гърдите на Маки, които неравномерно се надигаха. Още беше жив.
— Господи! — ахна Райдър зад гърба му.
— Повикай линейка! — нареди той и пропълзя под камиона.
Чуваше стъпките на Райдър да хрущят по чакъла — тя тичаше към колата си. Приближи се колкото можеше повече към Маки. Знаеше, че е възможно да унищожи улики на местопрестъплението, ала нямаше друг начин.
— Чуваш ли ме, Ро? Ро, кой го направи? Какво стана?
Маки като че ли се размърда. Устните му се раздвижиха и Бош видя, че долната му челюст е счупена или разместена. Движенията й бяха некоординирани. Сякаш Маки за пръв път се опитваше да я използва.
— Не бързай, Ро. Кажи ми кой го направи. Видя ли го?
Маки прошепна нещо, но ревът на една бясно префучала по рампата кола заглуши гласа му.
— Повтори, Ро. Повтори го.
Бош се провря напред и наведе глава към устата на Маки. Чу хриптене, после шепот.
– … суърт…
Детективът се отдръпна и погледна Маки. Насочи лъча на фенерчето към лицето му с надеждата, че ще го разбули. Костта около лявото око на нещастника също бе разбита я кървеше. Нямаше да оцелее.
— Ро, ако имаш да казваш нещо, кажи го сега. Ти ли уби Ребека Верлорън? Там ли беше оная нощ?
Наведе се напред. Даже Маки да отговори нещо, звукът бе заглушен от друга кола. Когато Хари отново вдигна глава, Маки изглеждаше мъртъв. Бош допря два пръста до окървавената му шия и не напипа пулс.
— Ро? Роланд, жив ли си още?
Единственото невредимо око бе отворено, ала замъглено. Хари насочи светлината в него и не видя движение на зеницата. Маки беше мъртъв.
Предпазливо изпълзя изпод камиона. Райдър вече беше дошла и чакаше, нервно скръстила ръце на гърдите си.
— Линейката пристига.
— Обади им се да не идват.
Хари й подаде фенерчето.
— Ако смяташ, че е мъртъв, трябва да го потвърдят.
— Не се бой, мъртъв е. Само ще унищожат уликите на Местопрестъплението. Обади им се да не идват.
— Той каза ли ти нещо?
— Звучеше като „Чатсуърт“. И толкова. Не успях да чуя друго.
Райдър закрачи назад-напред.
— Господи, ще повърна.
— Тогава се отдалечи от местопрестъплението.
Тя заобиколи зад колата си. На Бош също му призляваше, ала знаеше, че ще се овладее. Причината не беше на разкъсаното тяло на Маки. Също като Райдър, Хари бе виждал и по-ужасни неща. А заради обстоятелствата, инстинктивно разбираше, че това не е злополука. Това беше убийство. И именно той бе станал причина за него.
Гадеше му се, защото току-що бяха убили Роланд Мака заради него. И с тази смърт може би бяха изгубили връзката с убиеца на Ребека Верлорън.
ТРЕТА ЧАСТ
И ДЕБНЕ МРАК
32
Входната рампа от Тампа Авеню за магистралата „Роналд Рейгън“ беше затворена и трафикът се пренасочваше по Риналди до входа на Портър Ранч Драйв. Цялата магистрална рампа бе задръстена с полицейски коли. Бяха представени отдел „Научни изследвания“ на ЛАПУ, калифорнийските магистрални патрули и щатската патология, както и „Неприключени следствия“. Ейбъл Прат се беше обадил тук-там, за да улесни поемането на случая от неговия отдел. Тъй като убийството на Роланд Маки бе извършено на входа към щатска магистрала, следствието формално попадаше в юрисдикцията на магистралните патрули. Ала те бяха повече от доволни да го отстъпят, особено след като престъплението се разглеждаше като част от текущо следствие на ЛАПУ. С други думи, щяха да оставят управлението само да си разчиства кашата.