Черният ангел (Дневникът на Йоханес Ангелос от падането на Константинопол през 1453 година — завършекът на христовото време по света)
- Автор: Валтари Мика Тойми
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Переводчик: Туула Паркусярви
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Черният ангел (Дневникът на Йоханес Ангелос от падането на Константинопол през 1453 година — завършекът на христовото време по света)». Краткое содержание книги:
Джустиниани не ми разказа всичко това, а следното:
— Флотата ще има грижата за всичко. Турските галери в Златния рог не представляват особена опасност за венецианците. Най-много някоя нощ да се промъкнат и да запалят някой от техните кораби, По-лошото е, че на стената откъм пристанището ще трябва да бъдат изпратени нови подкрепления. Досега там имаше само една шепа стражи, но оттук насетне в този сектор трябва да има достатъчно мъже, за да могат да отблъснат нападение откъм залива. Той продължи:
— Миналата нощ султанът несъмнено си извоюва славата на Александър и надмина подвизите на персийския цар Ксерекс из тези води. И друг път кораби са били пренасяни по суша, но никога толкова много и в такива трудни условия. Нека оставим венецианците да се перчат със своите галеони. Аз повече се възхищавам на султанската военна мисъл. Без нито един изстрел, само с помощта на заплахата той ме принуждава да прегрупирам защитата наново и да разредя собствените си сили.
Поглеждайки ме накриво, Джустиниани между другото отбеляза:
— Забравих май да ти кажа. Императорът и аз сме на мнение, че куропалат Лукас Нотарас с приноса си към защитата на града е доказал готовността си за нова задача. Утре ще му бъдат поверени за командване резервите в центъра на града, край черквата на Апостолите, а защитата на крепостната стена откъм пристанището ще поверим на някой друг и ще изпратим нови подразделения.
— Джустиниани — рекох аз, — това той никога не ще ти прости. Чрез него ти обиждаш цялото гръцко население — черквите и манастирите, монасите и поповете — целия дух на Гърция.
— Заради короната на стратег ще трябва да се примиря с тази омраза — отвърна той и ме погледна. — Никога няма да си простя, ако някоя нощ духът на Гърция отиде и отвори пристанищните порти на турците.
Той промърмори нещо на себе си, след което добави:
— Духът на Гърция, а? Точно така. От него трябва да се пазим. От императора също.
Изпълних се с гняв, макар че го разбирах.
Единствената ни радост тази неделя беше, че едно от турските оръдия се пръсна със страхотен трясък, убивайки обслужващия го персонал и поваляйки всички наоколо си. Паузата продължи четири часа, преди топовете в този сектор да загърмят отново.
Много от защитниците ги тресе и имат болки в стомаха. Братята Гуачарди са обесили един гръцки работник, който умишлено си е отрязал пръстите на ръката, за да не работи при поправката на стената.
В крайна сметка това латинска битка ли е или гръцка? Прекрасният Влахернски палат — омърсен от латинците. Венецианските лъвове се веят над пурпурния императорски флаг. Обезоръжените, захвърлени на брега дромони. Най-висшият гръцки благородник — отстранен като началник на военната полиция. От едната страна на василевса — венецианският байло, от другата му страна — отреклият се от вярата еретик, кардинал Исидор. Страхувам се от собственото си сърце! От мислите си се страхувам! В разгара на войната и най-възвишените мисли трудно запазват своя полет!
23 април 1453
Топовете неспирно гърмят, крепостните стени се рушат, но султанът все още изчаква. Вероятно турската активност и разузнавателните атаки са били само за да отвлекат нашето внимание и да запазят в тайна пренасянето на корабите през хълма зад Пера.
Успях да навестя жена си. След като я взех в прегръдките си, оковите на мястото и времето за кратко ме приковаха.
Ана беше неспокойна и по познат начин открито ме гледаше в очите.
— Трудностите едва започват — рече тя.
Гледайки любимото лице, аз знаех, че ако турците победят, моята съпруга я очакват безчестие и робство.
— Йоханес — помоли тя, държейки ме за ръка. — Нека се държим като разумни, зрели хора. Какво ще правим, ако агаряните превземат града?
— Върни се овреме в къщата на баща си — отвърнах аз. Вероятно той ще може да те опази. Аз няма да мога. Вече съм избрал своята съдба.