Черният ангел (Дневникът на Йоханес Ангелос от падането на Константинопол през 1453 година — завършекът на христовото време по света)

Някои от венецианците предложили да се предприемат незабавни бойни действия, за да могат техните големи галеони да разрушат турските галери докато са още близо до брега. Предполагаше се, че те едва ли могат да окажат сериозна съпротива, въпреки многобройността си. Но по-предпазливите членове на съвета, в това число и венецианският байло, изпитват трезв респект към султанската артилерия, разположена по брега за защита на османските съдове, и се противопоставили на тази рискована операция, чийто резултат може да потопи или да повреди техните скъпоценни галеони.

Било също така предложено да се извърши ненадеен десант на брега под прикритието на нощта с помощта на две леки галери, но Джустиниани не се съгласил. Турските сили край Пера са прекалено големи, а ние не можем да си позволим да пожертваме нито един човек.

Политическо вето над двете предложения изказал император Константин. Турските галери са закотвени в Златния рог на страната, която принадлежи на Пера. Брегът също е притежание на Пера и ние не можем да предприемем нищо без предварително да се посъветваме с генуеците. Това, че султанът вече грубо е нарушил неутралитета на града, окупирайки неговата приморска ивица, не дава право на Константинопол да постъпва по същия начин. Францес се изказал в подкрепа на василевса и изтъкнал, че Константинопол не може да си позволи конфронтация с генуезците, независимо от това какво прави султанът.

Венецианците се разкрещели и запсували, настоявайки; че със същия успех бихме могли да уведомим Мехмед за нападателните си планове, тъй като генуезците са мошници и предатели на християнството. Само с тяхната тайна подкрепа султанът е могъл да прехвърли корабите си в залива.

При тези думи Джустиниани измъкнал двуострия си меч и изревал, че е готов да защитава честта на Генуа срещу един, двама или срещу всичките дванадесет члена от съвета едновременно. Неправилно и нечестно е да се правят планове за каквото и да е, без в тях да бъдат включени генуезките капитани. Техните кораби са изправени пред същата заплаха, както и венецианските, и участват наравно в защитата на града. По този начин венецианците безсмислено се опитват да закърпят наранената си чест. Наложило се императорът да застане срещу него с разтворени ръце и да го укроти, след което със сълзи на очи да се заеме да успокоява възмутените венецианци.

Последен се изказал венецианският капитан Джакомо Коко, който миналата есен беше дошъл от Трапезунд и много ловко се беше промъкнал през Босфора, покрай турските кораби, без да загуби нито един човек. Наглед той е неприветлив мъжага, който предпочита действието пред приказките, но в очите му от време на време проблясва закачлива искра, а хората му го обожават и разправят безкрайни истории за моряшкото му умение и бойните му подвизи.

„Прекалено много готвачи загарят гозбата — казал той. — Ако нещо трябва да се направи, то трябва да бъде извършено веднага, с изненада и без за това да знаят много хора. Имаме нужда само от една галера, защитена с чували, пълни с памук и сено. Под нейно прикритие можем да изпратим няколко лодки, които в тъмното да запалят турските кораби преди изобщо някой да е разбрал за какво става въпрос. Аз се наемам да я командвам, но при условие, че прекратим този разговор и действаме още нощес.“ Неговото предложение е разумно, но василевсът не искал да обиди жителите на Пера. Принципно предложението било прието, но изпълнението му било отложено за известно време, докато бъде обмислено добре и съгласувано с генуезците. Джакомо Коко само свил рамене и се изсмял: „Имал съм повече късмет, отколкото ми е трябвал, но за невъзможното и това е достатъчно. Поне ще имам време да се разкая за греховете си и да приема причастие. Това мероприятие е сигурна смърт, ако не бъде осъществено веднага.“