Черният ангел (Дневникът на Йоханес Ангелос от падането на Константинопол през 1453 година — завършекът на христовото време по света)

Кошмарен ден. Под прикритието на мрака турците са докарали още топове и са засилили своите батареи. Системата им да се целят само в определени точки от крепостната стена се оказва успешна. Следобед една от кулите на Свети Романовата порта се сгромоляса, а заедно с нея голяма част от градската стена. Проломът е значителен. Ако бяха атакували с по-многобройни подразделения, вероятно щяха да проникнат в града, тъй като в срещуположния сектор на външната стена се намира временната палисада която трябва да се подновява всяка нощ. За щастие турците изпращат отряди от по двеста-триста, за да изпробват здравината на защитата в различни точки. Вече нямат време да прибират телата на убитите и огромен брой разлагащи се трупове лежат край външната стена и на местата, където преградният ров се е сринал, та със зловонието си отравят въздуха.

Отделните схватки продължаваха през целия ден, до късна вечер. Султанът е изпробвал здравината на крепостния вал във всяка една точка. Поставил е още топове на високия хълм зад Пера, с които се опитва да обстрелва флотата в пристанището. Най-малко сто и петдесет гюллета са паднали вече там, а когато венецианските галеони се оттеглиха от преградния бараж, за да избегнат обстрела, турските галери го атакуваха и се опитаха да го разкъсат. Овреме бе вдигната тревога и венецианците се върнаха да го защитят. Те успяха да нанесат толкова много поражения сред турските кораби, че последните бяха принудени да се оттеглят. По време на сблъсъка агаряните иззад Пера не смееха да стрелят с топовете, за да не ударят собствените си галери. Султанската флота три пъти напразно се опита да пробие баража.

Изглежда, че Мехмед е пуснал в движение всичките си сили като отмъщение за вчерашната си срамна загуба. Говори се, че препуснал до пристанището на колоните и с железен емирски жезъл в ръка удрял своя адмирал по гърдите и раменете. Адмирал Батоглу беше вече тежко ранен. След като беше загубил едното си око и двеста души от екипажа на флагманския кораб, всичко, което можеше да стори, беше да се оттегли. Без съмнение той е смел мъж, макар и неспособен да командва флота, което стана ясно от вчерашната морска битка.

Султанът пожелал да го посече, но моряците и техните офицери се застъпили за него, изтъквайки личната му храброст. Затуй Мехмед се задоволил да го наложат с пръчки пред очите на цялата флота, докато загуби съзнание. Цялото му състояние било конфискувано, а той бил прогонен от султанския лагер. След като адмиралът загубил око, чест и цялото си имущество, ясно беше, че ще е особено трудно да се намери кандидат за този пост. Въпреки това турската флота е прекъснала своя летаргичен сън и през целия ден е в движение, но без особен успех. Тази активност вероятно удовлетворява Мехмед, който поне изпитва усещането, че атакува града както по суша, така и по море.

Венецианците се страхуват, че засилената активност на флота и постоянните разузнавателни набези по стените са предшественици на генерално настъпление. Нашите хора са по цял ден на постовете си. Никой не може за миг да се отлъчи, нито да свали снаряжението си дори през нощта. Вчерашният триумф в града е последван от униние. Вече никой няма сили да брои топовните изстрели — така непрекъснат е техният тътен. Черен дим покрива небето и почерня къщите.