Черният ангел (Дневникът на Йоханес Ангелос от падането на Константинопол през 1453 година — завършекът на христовото време по света)
- Автор: Валтари Мика Тойми
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Переводчик: Туула Паркусярви
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Черният ангел (Дневникът на Йоханес Ангелос от падането на Константинопол през 1453 година — завършекът на христовото време по света)». Краткое содержание книги:
Веднага щом като се скрихме от погледа на венецианците, Джустиниани засили своя ход. Срещнахме двама войника от резервите, на които протостраторът заповяда да слязат и да ни предоставят конете си. Препуснахме веднага при императора. Затворен в кулата си, той беше коленичил пред една икона. Оправда се, че е бил принуден да позволи екзекуцията на пленниците, тъй като венецианците така или иначе щели да ги вземат със сила, въпреки неговия отказ. Джустиниани каза:
— Не отговарям за това, което се случи. Нищо не мога да сторя. Не мога да отделя хората си от стените, без значение колко венецианци са напуснали своите постове без разрешение. Дръж резервите в бойна готовност, тъй като не отговарям за това, което може да се случи.
Но след като беше възвърнал своята позиция и беше наблюдавал турския лагер в продължение на няколко часа, Джустиниани все пак се върна на пристанището с голяма група от своите хора. Венецианците бяха вкусили кръв, бесейки беззащитните турци. Много от тях се бяха върнали на бойните си места, а байлото се беше затворил във Влахернския палат да оплаква безчестната смърт на Джакомо Коко. Но голяма част, разделена на малки банди, все още беснееше из пристанището. Викаха „предателство!“ и „смърт на генуезците!“. Ако ли някой генуезец им се изпречеше на пътя, те го поваляха на земята, овъргалваха го в прахта и започваха безмилостно да го ритат в ребрата.
Но когато започнаха да чупят вратите и прозорците на къщата на един генуезки търговец, Джустиниани нареди на своите хора да се подредят в редици и да прочистят улиците от венецианската паплач. Последва страхотна дандания. Скоро по всички улици в пристанището се завързаха битки. Мечове дрънчаха и се лееше кръв. Патрулите вдигнаха тревога и Лукас Нотарас се появи начело на един гръцки конен ескадрон, чиито войници с огромно желание се нахвърлиха и започнаха да тъпчат с конете си и да налагат и венецианците, и генуезците. Изпокрилите се из близките къщи гърци набраха кураж, хвърляха камъни от покривите и прозорците и биеха с дълги тояги тичащите по улиците латинци. След като битката продължи два часа и слънцето започна да залязва, император Константин лично се появи на бойното поле, облечен в бродирана наметка от имперско зелено, червена туника, пурпурни ботуши и златна корона на главата. До него яздеше венецианският байло с всичките отличителни белези на своя ранг. Байлото поздрави Джустиниани и поиска извинение за нанесената по-рано от него обида. Императорът със сълзи на очи призова всички латинци в името на Христа да забравят вътрешните си кавги в този час на всеобща беда. И макар че генуезците от Пера се бяха провинили в измяна, това не означаваше, че всички генуезци са виновни.
Неговият призив предизвика известно примирие, като дори Лукас Нотарас слезе от коня си, предложи ръката си на байлото и на Джустиниани, прегърна ги и ги нарече свои братя. После заяви, че всички стари вражди трябва да бъдат забравени сега, когато всеки рискува живота си за спасението на града. Вярвам, че в този момент Нотарас беше напълно искрен, тъй като в моменти на ентусиазъм духът у гръцките нобили лесно се превръща в благородно поведение и себеотрицание. Но Джустиниани и Миното, преминали през политическата школа на своите собствени градове предположиха, че Нотарас разиграва театър, тъй като моментът беше подходящ за заздравяване на връзките с латинците.
Във всеки случай всички слязоха от конете си. Хората на куропалата бяха оградили квартала, докато василевсът, Миното, Джустиниани и Нотарас преминаха през него, призовавайки войниците си да забравят своите кавги и да запазят мир и спокойствие. Церемониалният блясък на императорските одежди възпираше словесните изстъпления. Моряците се завърнаха в лодките си и отплаваха на своите кораби. По улиците останаха само няколко венециански моряци, които от скръб по Джакомо Коко така се бяха напили, че не можеха да се държат на крака. Трима генуезци и двама венецианци бяха загинали, но по молба на Константин това бе запазено в тайна и през нощта труповете скришно бяха погребани.
Побоищата се бяха развихрили близо до моята къща, поради което помолих Джустиниани да ме пусне да я навестя. Той любезно отвърна, че след този ден, изпълнен със скръб и срам, не би имал нищо против чаша вино, но на мен ми се струва, че повече беше любопитен да види моята съпруга.
Мануил отвори вратата и с глас, треперещ от гордост, ни се похвали как цапардосал с голям камък един венециански дърводелец в лицето и го проснал на улицата. Джустиниани шеговито го похвали за неговата преданост и съобразителност. Изтощен от тежестта на доспехите си, той се тръшна в един стол, разтърси цялата къща, изтегна крачищата си и „в името Божие“ помоли за чаша вино.