Черният ангел (Дневникът на Йоханес Ангелос от падането на Константинопол през 1453 година — завършекът на христовото време по света)
- Автор: Валтари Мика Тойми
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Переводчик: Туула Паркусярви
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Черният ангел (Дневникът на Йоханес Ангелос от падането на Константинопол през 1453 година — завършекът на христовото време по света)». Краткое содержание книги:
Аз много не вярвам в чудеса, но това, че вятърът промени посоката си точно в критичния момент, много приличаше на знамение. В цялото събитие имаше нещо извънземно, нещо неуловимо за простосмъртните ни сетива. Нито стоновете на ранените, нито ужасните псувни на моряците, които с предрезнали гласове приветстваха пристанището и молеха да бъде отворен баража, не можеха да помрачат усещането за святост. Отварянето на гигантската верига беше трудна и опасна операция, та Алойсио Диедо разреши тя да бъде започната, чак когато турските галери бяха отплавали далече в Босфора. Четирите кораба влязоха в пристанището накуцвайки и дадоха с топовете си салют в чест на императора.
Същия ден следобяд екипажите на тези галеони преминаха през града с развети знамена, водени от своите офицери и следвани от многочислена тълпа за да се поклонят пред константинополската Панагия в Коранския манастир и да й благодарят за своето избавление. Бяха дошли всички ранени, които можеха да вървят, а някои бяха донесени на носилки с надеждата за чудотворно изцеление. По този начин латинците благодариха и възхвалиха гръцката Света Богородица със заслепени от златните мозайки в Коранската черква очи.
Но за здравомислещите жители на града всеобщото ликуване загуби част от своя блясък, когато се разбра, че тези три генуезки кораба не са част от папската флота, а само бяха докарали известно количество оръжия, които василевсът беше поръчал и платил още през миналата есен. Султанската атака беше явно нарушение на споразумението за неутралитет, тъй като тези кораби всъщност бяха на път за Пера. Капитаните им се бяха съпротивлявали само защото товарът им беше контрабанден и можеха да загубят корабите си. Сега, когато се бяха добрали невредими до пристанището, те и корабните притежатели ставаха богати люде. А това, дали щяха да запазят богатството и корабите си, осланяйки се на неутралитета на Пера, е друг въпрос.
Ентусиазмът ми пресекна. Трябваше да се върна във Влахернския дворец и да докладвам на Джустиниани. Целунах съпругата си за сбогом, а мислите ми кръжаха някъде другаде. Забраних й много да се разхожда из града, тъй като някой можеше да я познае. Наредих на Мануил да й се подчинява и обещах да се върна веднага, щом задълженията ми позволят.
Край портата на Свети Роман не само външната стена, но и голямата крепостна стена беше повредена. При залез слънце безкрайна върволица от дървен материал, пръст, наръчи от клони и кожи се проточи към външната стена за нейното заздравяване. Всеки може да премине през голямата стена и да достигне до външната стена, но връщането назад е по-трудно. Джустиниани е назначил стражи, които връщат всеки, който е преминал отвъд, докато работата през нощта не бъде свършена. Протостраторските воини са изтощени от денонощния обстрел и от постоянните малки атаки, с които турците целят да попречат на поправките на стените. Много от защитниците не са сваляли доспехите си в продължение на няколко денонощия.
Описах на Джустиниани морската битка и продължих:
— Във Влахернския палат венецианците са бесни заради победата на генуезците, тъй като корабите им само стояха край баража и се изтегляха извън обстрела на султанската артилерия.
— Победа ли? — мрачно заяви Джустиниани. — Нашата единствена победа е, че удържаме града цели две седмици. Пристигането на тези кораби е нашата най-лоша загуба. Досега поне хранехме надежда, че папската флота ще ни се притече овреме на помощ. Сега със сигурност знаем, че гръцкото море е празно и че в нито едно италианско пристанище не стягат кръстоносна флота. Християнският свят ни е изоставил.
— Такива приготовления обикновено се пазят в тайна — вметнах аз.
— Глупости! — сряза ме той. — Никой не може да оборудва голяма флота, без това да остане незабелязано от генуезките морски капитани. — След което ме погледна заплашително с биволските си очи и изръмжа: — А ти къде се размотаваш? Не съм те виждал цяло денонощие.