Черният ангел (Дневникът на Йоханес Ангелос от падането на Константинопол през 1453 година — завършекът на христовото време по света)
- Автор: Валтари Мика Тойми
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Переводчик: Туула Паркусярви
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Черният ангел (Дневникът на Йоханес Ангелос от падането на Константинопол през 1453 година — завършекът на христовото време по света)». Краткое содержание книги:
Всеки ден нови и свежи подкрепления от доброволци пристигат в султанския лагер, примамени от възможността за плячкосване. Между тях вървят християнски и еврейски търговци, които трупат големи печалби, продавайки хранителни продукти в лагера, и чакат да вложат парите си във военна плячка, когато градът падне в турски ръце. Говори се, че цените на каруците и шейните, на впрегатните животни, на магаретата и камилите са се вдигнали неимоверно в очакване на голямата нужда от тях при превозването на заграбените скъпоценности от Константинопол. По-бедните разчитат, че в града ще си намерят достатъчно роби, които на гръб ще пренесат плячкосаното от тях имане чак до Азия.
Всичко това е предвестник на всеобщ щурм. Султанските батареи вече са се специализирали в обстрела на три основни точки във външната крепостна стена, така че голяма част от нея изведнъж да рухне и да засипе преградния ров. Тук-там из града и по стените се наблюдават известни признаци на паника.
Хората от запасните отряди на Нотарас препускат по улиците на града и безцеремонно повличат всеки срещнат годен за бой мъж към стените. Само на жените, децата и старците им е позволено да си стоят в къщи. Дори болните биват измъквани от леглата, тъй като не е ясно дали наистина са болни или просто се преструват от страх. Някои поддържат тезата, че това е война на латинците и на императора и че те не са длъжни да се бият заради тях. В ужаса си много от хората вече са си приготвили скривалища из мазетата, подземията и пресъхналите кладенци, където възнамеряват да се скрият веднага, щом турците успеят да проникнат в града.
Насред цялата тази бъркотия от оплаквания, обвинения и вайкания из града се движи цяла тумба архонти и благородници, които важно бързат напред-назад по улиците с папки под мишниците. Те са се вписали, че изпълняват най-различни задачи и са получили за това писмено удостоверение от императорската канцелария. Не трябва нищо друго, освен да размахат пропуска с цинобъровия печат и стражите са длъжни да ги оставят на мира. През нощта спят по къщите си, гощават се обилно и запълват времето си с разпространяване на най-различни слухове. Особена популярност е спечелило едно старо предсказание, в което се говори, че турците ще проникнат в града чак до колоната на император Константин, където ще бъдат пресрещнати от небесен ангел, който с огнения си меч ще ги прогони чак до Азия. Кой е съчинил това предсказание и кой го е разпространил, не се знае. Но и между архонтите има такива, дето вярват в него.
О, мой град! О, човешка слабост!
Насред нощта в агарянския лагер тъпани бумтят, а от хълма иззад Пера се носи писъкът на зурни.
22 април 1453
Страховита неделя. Тази сутрин черковните камбани мълчаха, а на градската стена откъм пристанището се бяха събрали огромни тълпи, които търкаха очи и не вярваха на това, що виждат. Говореше се за магьосничество, за дервиши, които можели да вървят по водата, използвайки плащовете си като платна. Точно срещу черквата „Свети Никола“ и портата на Свети Теодосий пристанището на Пера е претъпкано с турски галери. Никой не може да си обясни как тези съдове са преминали през плаващия бараж и са се появили в гръб на нашата флота. Но брегът на Пера гъмжи от турци, които строят дървени укрепления и разполагат топовете си, за да защитят своите кораби.
Изведнъж вик на изумление се понесе във въздуха. Иззад хълмовете се появи турска галера с разпънати платна и насред думкане на тъпани и вой на зурни се плъзна надолу по хълма, все едно че плаваше по сушата. Теглена и направлявана от стотици мъже, тя се изпързаля по построената от трупи плъзгаща се писта, освободи се от дървеното си скеле и се потопи в залива, нареждайки се до другите бойни кораби, които бяха най-малко петдесет на брой. Тези съдове обаче не са големи — с по осемнадесет или двадесет гребла и от петдесет до седемдесет стъпки дължина.
За двадесет и четири часа султанът и неговият нов адмирал са осъществили тази своя изненадваща маневра. По-късно се разбра, че генуезците от Пера бяха снабдили агаряните с огромно количество трупи, въжета, плъзгачи и свинска мас за намазване на дървената писта. След което с помощта на проектираните от султанските техници влекачни съоръжени, волове и човешка сила османлиите бяха изтеглили корабите си от Босфора по стръмния хълм зад Пера, откъдето ги бяха пуснали да се плъзгат по склона към Златния рог.