Магьосникът
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #4
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Магьосникът». Краткое содержание книги:
Спасяват се като по чудо и продължават пътя си към митичната Тъмна кула, ала Роланд внезапно осъзнава, че за да не загуби приятелите си, трябва да им разкаже за онзи болезнен период от младостта си, който досега е пазил в тайна.
Това е историята за трагичната любов между Роланд и красивата Сюзан, за приключенията му с верните приятели Кътбърт и Алан в баронство Меджис, където всеки се стреми да притежава вълшебното кълбо — частица от Дъгата на Магьосника.
— Аз също, господин Джонас.
Когато те двамата седнаха, Алан и Рейнолдс се изправиха точно като хора, изпълняващи церемония. След тях бяха Кътбърт и Дипейп. Роланд беше почти убеден, че глупащините на Кътбърт ще изскочат като чудовище от кутийка — идиотът просто няма да успее да се сдържи, въпреки че сигурно осъзнава, че Дипейп не е човекът, с когото да се закача тази нощ.
— Приеми извиненията ми — каза Бърт със забележителна липса на хумор в гласа.
— И моите — промърмори Дипейп и протегна окървавената си ръка. Роланд получи кошмарно видение как Бърт я стисва колкото може по-силно, карайки червенокосия да изкрещи като бухал в гореща фурна, но хватката на Бърт беше добре преценена като гласа му.
Авери седеше на ръба на сцената с виснали пухкави крака и ги наблюдаваше с присъщото му добро настроение. Дори заместник Дейв се усмихваше.
— Сега мисля да си стисна ръце с всички ви и да ви пратя да си ходите, защото стана бая късничко, тъй си е, и хора като мен трябва да си получат почивката да разхубавяване — той се изкиска и отново се почувства неудобно, когато никой не се присъедини към него. Но се спусна от сцената и си размени ръкостискания с тях, като го правеше с ентусиазма на сватбар, който най-сетне е успял да ожени някоя твърдоглава двойка след дълъг и бурен годеж.
9
Когато излязоха навън, луната беше залязла и първото просветляване на небето беше започнало да се показва на хоризонта над Чистото море.
— Може да се срещнем пак, сай — каза Джонас.
— Може и тъй да е — съгласи се Роланд и се метна на седлото.
10
Ловците от Големия ковчег бяха седнали в къщата на пазача на около миля южно от Сийфронт и на пет мили от града.
На половината път до там Джонас спря край пътя. Тук земята свършваше рязко и преминаваше в каменист склон към проясняващото се море.
— Слизай, господинчо! — каза Джонас. Говореше на Дипейп.
— Джонас. Джонас, аз…
— Слизай!
Хапейки нервно устните си, Дипейп се смъкна от седлото.
— Свали си очилата!
— Джонас, ама защо? Аз не…
— Ако искаш да ги счупя, остави ги на място. Все ми е едно.
Прехапал по-силно устната си, Дипейп свали обрамчените си със злато очила. Дори не ги беше стиснал добре, когато Джонас го халоса с ужасяващ удар отстрани по главата. Дипейп изпищя и се търкулна по склона. Джонас препусна напред със същата скорост, с каквато го беше ударил и го хвана за ризата точно преди да се претъркули през ръба. Заби пръсти в тъканта на дрехата и издърпа Дипейп към себе си. Дишаше дълбоко, поемайки миризмата на борова смола и потта на съдружника си.
— Трябваше да те блъсна през ръба — въздъхна. — Знаеш ли какви неприятности създаде?
— Аз… Джонас, аз никога не съм предполагал… просто малко забавление, това е всичко, което… как можех да знам, че те…
Джонас бавно отпусна ръка. Тези последни объркани думи бяха попаднали в десетката. Как биха могли да предположат — вярно си беше. И ако не беше тази нощ, сигурно никога нямаше да разберат. Ако погледнеш на нещата по този начин, Дипейп в действителност им беше направил услуга. Познатият дявол е за предпочитане пред непознатия. Въпреки всичко щяха да тръгнат слухове и хората да се смеят. Може и това да беше правилно, всъщност. Смехът ще спре като му дойде време.
— Джонас, извинявай!
— Млъквай! — заповяда Джонас. На изток слънцето скоро щеше да се подаде над хоризонта и да хвърли първите проблясъци на новия ден над този свят на страсти и печал. — Няма да те хвърлям, защото би трябвало да хвърля и Клей и накрая сам да се метна. Те ни приклещиха точно както и теб, нали?
Дипейп искаше да се съгласи, но си помисли, че може и да се окаже опасно. Така че запази мълчание.
— Ела тук, Клей!
Клей слезе от коня.
— Сега клякай!
Те тримата се облегнаха на кончовите на ботушите и токовете им щръкнаха нагоре. Джонас отскубна стрък трева и го пъхна между устните си.
— Хлапетата от Сдружението са онези, за които са ни казали и няма причина да не вярваме в това — каза той. — Лошите момчета непрекъснато ги пращат в Меджис, сънливото Баронство на Чистото море да вършат работа, която е две пети изкупление и три пети наказание. Нали така ни казаха?
Те кимнаха.
— Някой от вас да вярва в това след тази вечер?
Дипейп поклати глава. Също и Клей.
— Може и да са богати хлапета, но това не е всичко — каза Дипейп. — Начинът, по който се държаха тази вечер… бяха като… — той млъкна, несигурен как да се изрази. Мисълта му беше истински абсурд.
Джонас не се и поколеба:
— Държаха се като стрелци!
Нито Джонас, нито Рейнолдс проговориха в началото. После Клей каза: