Магьосникът
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #4
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Магьосникът». Краткое содержание книги:
Спасяват се като по чудо и продължават пътя си към митичната Тъмна кула, ала Роланд внезапно осъзнава, че за да не загуби приятелите си, трябва да им разкаже за онзи болезнен период от младостта си, който досега е пазил в тайна.
Това е историята за трагичната любов между Роланд и красивата Сюзан, за приключенията му с верните приятели Кътбърт и Алан в баронство Меджис, където всеки се стреми да притежава вълшебното кълбо — частица от Дъгата на Магьосника.
Сюзан смъкна червената копринена блуза от закачалката и тя мигом прилепна към гърдите й, сякаш през цялото време беше копняла да ги докосне.
— Защо тогава той ми прати тези курвенски дрехи?
В очите на леля Корд блестяха сълзи.
Сюзан хвърли блузата към нея, както беше сторила с парченцата портокал. Тя падна в краката на Кордилия.
— Вдигни я и си я сложи, щом толкова ти харесва! Ти си разтваряй краката за него, щом ти харесва!
Тя се обърна и изхвърча през вратата. Полуистеричният крясък на леля й я догони:
— Хич не си мисли глупости, Сюзан! Глупавите мисли водят до глупави постъпки, а и за двете е вече късно. Ти прие…
Тя знаеше това. И колкото и бързо да препускаше Пайлън по Ската, тя не можеше да надбяга мислите си. Беше се съгласила без значение колко би се ужасил Пат Делгадо от бъркотията, в която се беше забъркала. Едно беше ясно: тя бе обещала, а обещанията трябва да се спазват. Тези, които не ги сдържат, отиват в Ада.
3
Тя позабави коня докато все още имаше достатъчно сили. Погледна зад себе си и видя, че са изминали почти миля. Пое си дълбоко дъх и издиша. За пръв път тази сутрин забеляза прекрасния ден — на запад чайките кръжаха в омарата, високите треви шумоляха около нея, имаше цветя във всяко сенчесто местенце. Навсякъде се носеше приспивното жужене на пчели. Звукът я успокои и тя вече беше в състояние да забележи още нещо… да го види и след това да го назове:
— Уил Диърборн — потръпна след като произнесе името му, макар че наоколо нямаше кой да я чуе, освен Пайлън и пчелите. Така че тя го повтори, внезапно поднесе китката си към устата и я целуна там, където вената беше най-близо до кожата. Действието я шокира, защото не осъзнаваше, че се кани да го стори, а и защото вкусът на собствената й кожа и пот я възбудиха незабавно. Почувства нуждата да се охлади, както в леглото си след като го беше срещнала.
Вместо това тя изръмжа любимата ругатня на баща си: „Прехапи го!“ — и плю между ботушите си. Уил Диърборн беше виновен за прекалено объркания й живот през последните три седмици. Той — с неспокойните си сини очи, черната си коса и сковано, високомерното си поведение. Мога да бъда дискретен, мадам. Що се отнася до благопристойността… Учуден съм, че изобщо знаете думата!
Всеки път, когато се сещаше за това, сърцето й се изпълваше с гняв и срам. Повече гняв. Как си позволяваше той да я съди? Той, който беше израснал в разкош, заобиколен от толкова злато, че дори не е имал нужда от него: получавал е безплатно нещата, които желае, един вид като услуга. Как би могло момче като него да е наясно с трудния избор, пред който тя бе изправена? Защото, по-точно казано, как би могъл господин Уил Диърборн от Хемфил да разбере, че тя в действителност не е имала право на избор?
И въпреки това той не напускаше мислите й: тя знаеше, дори и леля Корд да не осъзнаваше, че в свадата тази сутрин е имало и трети невидим участник.
Тя знаеше и още нещо — нещо, което би разтревожило леля й до край.
Уил Диърборн също не я беше забравил.
4
Около седмица след приветственото парти и последвалата я свада малоумният прислужник от „Почивка за пътника“ Шийми, както хората го наричаха, се появи пред къщата, която Сюзан и леля й деляха. Носеше голям букет, най-вече от диви цветя от Ската, но между тях имаше и ароматни диви рози. Изглеждаха като розови запетайки. По лицето на момчето се беше разляла широка слънчева усмивка, когато отвори вратата без да чака покана.
Сюзан чистеше предната пътека, а леля Корд беше отзад в градината. В това нямаше нищо чудно, защото тези дни двете правеха всичко възможно да стоят далеч една от друга.
Сюзан проследи Шийми докато вървеше по пътеката и усмивката му сияеше иззад огромния букет.
— Добър ден, Сюзан Делгадо, дъще на Пат — весело поздрави Шийми. — Дойдох непоканен и моля за извинение, ако създавам проблеми… Защото съм проблем за хората и го знам добре като тях. Тези са за теб. Вземи!
Той й ги връчи и тя видя малък сгънат плик поставен между тях.
— Сюзан? — беше гласът на леля Корд, някъде иззад къщата, но се приближаваше. — Сюзан, вратата ли се отвори?
— Да, лельо — провикна се тя в отговор. Проклети да са острите й уши! Сюзан тромаво дръпна плика от мястото му между маргаритките и теменужките. Пъхна го в джоба на роклята си.
— Те са от третия ми най-добър приятел — поясни Шийми. — Сега имам трима различни приятели. Толкова много — той вдигна два пръста, намръщи се, прибави още два и се усмихна щастливо. — Артър Хийт ми е първият най-добър приятел, Дик Стокуърт е вторият най-добър, а третият е…