Магьосникът
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #4
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Магьосникът». Краткое содержание книги:
Спасяват се като по чудо и продължават пътя си към митичната Тъмна кула, ала Роланд внезапно осъзнава, че за да не загуби приятелите си, трябва да им разкаже за онзи болезнен период от младостта си, който досега е пазил в тайна.
Това е историята за трагичната любов между Роланд и красивата Сюзан, за приключенията му с верните приятели Кътбърт и Алан в баронство Меджис, където всеки се стреми да притежава вълшебното кълбо — частица от Дъгата на Магьосника.
— Моят женски силует, както го нарече, никак не ме интересува и сигурно няма да заинтересува и никой друг, поне докато яздя — каза Сюзан.
— Може би да, а може би не. Ако някой от баронските пастири те види, ще спомене на Харт, че си била с една от блузите, които той така любезно ти е подарил. Нали така? Защо трябва да си толкова опърничава, момиче? Защо винаги си така упорита и подла?
— Какво значение има пък за теб, тъй или иначе? — попита Сюзан. — Ти си получи парите, нали? И ще вземеш още доста, след като той ме изчука.
Леля Корд, пребледняла от яд, се наведе през масата и я удари.
— Как си позволяваш да използваш тази дума в моята къща?
И тогава потекоха сълзите й — когато чу леля си да нарича къщата своя.
— Тя беше къщата на моя баща. Негова и моя. Ти беше сама и нямаше къде да отидеш, освен може би в Приюта, но той те прибра. Той те прибра, лельо!
Последните две парченца портокал още бяха в ръката й. Сюзан ги хвърли в лицето на леля си и се дръпна така яростно назад от масата, че столът й се разклати, наклони се и тя падна на пода. Сянката на леля й се надвеси над нея. Сюзан ужасено запълзя назад с разпиляна коса, ударената буза пулсираше, очите й бяха пълни със сълзи, а гърлото й пареше. Накрая успя да се изправи на крака.
— Ти, неблагодарно момиче! — извика леля й. Гласът й беше изпълнен с отрова. — След всичко, което направих за тебе и всичко, което стори за теб Харт Торин… Същият жребец, който се каниш да яздиш, е подарък от Харт за…
— ПАЙЛЪН БЕШЕ НАШ! — изпищя Сюзан, почти вбесена от безсрамното изопачаване на истината. — ВСИЧКИТЕ ТЕ БЯХА КОНЕТЕ, ЗЕМЯТА — НАШИ СИ БЯХА…
— Я не ми викай! — сряза я леля Корд.
Сюзан пое дълбоко дъх и се помъчи да се успокои. Тя отметна назад косата си, разкривайки червения белег върху бузата си. Кордилия трепна като го видя.
— Баща ми никога не би позволил това — продължи Сюзан. — Той никога нямаше да ме пусне да стана любовница на Харт Торин. Каквото и да чувстваше спрямо Харт като кмет… и като негов patrono… той никога не би позволил. И ти го знаеш. Знаеш го!
Леля Корд завъртя очи, след това с жест допря пръста си до слепоочието, сякаш искаше да покаже, че Сюзан е полудяла.
— Ти се Съгласи доброволно, мис. Да, точно тъй стори. И ако детинските ти капризи сега те карат да се откажеш от клетвата си…
— Аха — потвърди Сюзан. — Приех сделката, така беше. След като ти ме подкокоросваше ден и нощ, след като си изплака очите…
— Не съм плакала — изпищя поразена Кордилия.
— Толкова бързо ли забравяш, лельо? Аха, предполагам. Както тази вечер ще си забравила, че ме удари на закуска. Добре, аз не съм забравила. Ти плака, точно така, крещя и ми каза, че тебе те е страх, че може да ни изхвърлят от земята, след като вече нямаме легални права да я притежаваме, че ще останем на пътя. Плака пред мене и каза, че тебе…
— Спри да ми говориш така — изкрещя леля Корд. Нищо не я подлудяваше толкова, колкото да слуша от друг собствените си фрази. — Ти нямаш право да ползваш стария език, не повече, отколкото и да ползваш овчите ливади. Хайде, махай се!
Но Сюзан продължи. Гневът й беше достигнал връхната си точка и не можеше да бъде укротен.
— Ти плака и каза, че тебе и мене ще ни изхвърлят, ще ни пратят на запад, че никога повече няма да видим татковия дом в Хамбри… и тогава, когато бях достатъчно изплашена вече, ми заговори за сладкото малко бебче, което ще имам. Земята, която е наша по право, ще ни бъде върната. Конете, които са си наши, ще ни бъдат върнати. Като знак за честните намерения на кмета, аз получих кон, който сама съм обяздвала. И с какво съм заслужила тези неща, които и без друго са си мои, само дето сме загубили една хартия? Какво съм сторила, че той да ти дава пари? Как да удържа на обещанието си да спя с него, когато жена му след четиридесет години брак спи в края на коридора?
— Значи искаш парите, така ли? — попита леля Корд с гневна усмивка. — Тъй или иначе до тях опря? Взимай си ги тогава! Вземи ги, пази ги, харчи ги, дай ги на прасетата, не ме е грижа…
Тя се обърна към чантата си, която висеше близо до печката. Започна да рови в нея, но движенията й бързо изгубиха скоростта и сигурността си. От лявата страна на кухненската врата висеше овално огледало и в него Сюзан видя лицето на леля си. То изразяваше смес от омраза, недоволство и мъка.
— Остави, лельо. Виждам, че не ти се дават, пък и не бих ги взела Това са курвенски пари.
Леля Корд се обърна към нея с ужасено лице, беше напълно забравила за чантата си:
— Това не е курвенско, глупава патко! Та някои от най-великите жени в историята са били държанки, а някои от най-великите мъже са синове на държанки. Това не е курвенско!