Магьосникът
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #4
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Магьосникът». Краткое содержание книги:
Спасяват се като по чудо и продължават пътя си към митичната Тъмна кула, ала Роланд внезапно осъзнава, че за да не загуби приятелите си, трябва да им разкаже за онзи болезнен период от младостта си, който досега е пазил в тайна.
Това е историята за трагичната любов между Роланд и красивата Сюзан, за приключенията му с верните приятели Кътбърт и Алан в баронство Меджис, където всеки се стреми да притежава вълшебното кълбо — частица от Дъгата на Магьосника.
И всичко се дължеше на факта, че сутринта слезе по стълбите, облечена за ездата в една от бащините си стари ризи.
2
Леля Корд се въртеше край печката, все още загърната в домашния си халат и с мрежичка на косата. Сипа си купичка овесена каша и я пренесе до масата. Сюзан разбра, че положението е сериозно още когато леля й се обърна към нея с купата в ръка. Видя недоволната извивка на устните и осъдителния поглед, който хвърли. Леля й все още беше запленена от среброто и златото, които очакваше вече да й принадлежат, но засега оставаха извън обсега заради глупавото нареждане на вещицата Сюзан да остане девствена до есента.
Все пак това не беше основната причина и Сюзан го знаеше. Простичко казано, беше им дошло до гуша една от друга. Парите бяха най-малко разочарование за леля Корд.
Тя разчиташе, че през лятото вече ще разполага с къщата на края на Ската, в която да живее сама, или с посещенията на Елдред Джонас от време на време (Кордилия изглеждаше обсебена от него). Вместо това те все още бяха тук: една жена, запътена към края на живота си с тънки осъдителни устни на строго изпито лице, с малки топчести гърди под роклите с високи колосани яки. „Вратът, често казваше тя на Сюзан, е първото, което си отива.“ Косата й губеше обичайния си кестеняв цвят и се прошарваше. Другата — млада, умна, сръчна, с тепърва разцъфтяваща красота. Те се отчуждаваха една от друга, всяка дума сякаш пораждаше искри между тях и в това нямаше нищо странно. Мъжът, който беше обичал и двете достатъчно, за да ги накара да се харесват една друга, беше мъртъв.
— Пак ли ще излизаш с онзи кон? — запита леля Корд, остави купата си и застана под ранните слънчеви лъчи. Това не беше подходящо място и тя не би си позволила да я заварят тук, ако господин Джонас беше наблизо. Силната светлина превръщаше лицето й в сбръчкана маска. В едното ъгълче на устата й се беше появил херпес, признак, че е спала зле.
— Аха — отвърна Сюзан.
— Ще трябва да хапнеш повечко в такъв случай. Т’ва няма да те подкрепи до девет, момиче.
— Напълно достатъчно ми е — отвърна Сюзан, като бързо поглъщаше парченцата портокал. Усещаше как се очертава ситуацията, забелязваше изражението на недоволство в очите на леля си, и й се искаше да се махне от масата колкото е възможно по-скоро.
— Защо да не ти сипя една чиния от това? — попита леля Корд и пусна лъжицата си в овесената каша. Според Сюзан звукът приличаше на конско копито, пляскащо в тиня или във фъшкия и стомахът й се сви. — Ще те засити до обяд, ако се каниш да яздиш толкова дълго. Предполагам, че млада дама като теб няма да се затруднява с домакинската работа…
— Свършена е — „Я ти знаеш, че е свършена — не добави тя. — Оправих всичко, докато ти седеше пред огледалото и се звереше в този херпес на устата си.“
Леля Корд пусна парче масло в кашата си и проследи как то се топи. За малко изглеждаше, че закуската може да свърши доста цивилизовано в крайна сметка.
След това се започна с ризата.
— Преди да излезеш, Сюзан, искам да махнеш този парцал от себе си и да сложиш една от новите блузи за езда, които Торин ти изпрати миналата седмица. Това е най-малкото, което можеш да направиш, за да…
Всичко друго, което леля й би могла да каже, щеше да бъде заглушено от гнева, дори ако Сюзан не я беше прекъснала. Тя прокара ръка по предницата на ризата, опивайки се от плата — беше почти като кадифе заради многото пранета.
— Този парцал принадлежеше на баща ми.
— Аха, на Пат беше — изсумтя леля Корд. — Твърде ти е голяма, износена е и в никой случай не е подходяща. Когато беше по-малка, можеше и да носиш мъжка риза с копчета, но сега, когато имаш силует на жена…
Блузите за езда висяха на закачалката в ъгъла. Бяха пристигнали преди четири дни и Сюзан дори не си направи труда да ги качи в стаята си. Бяха три — червена, зелена и синя — копринени и без съмнение струваха цяло състояние. Тя ненавиждаше претенциозната им изработка и вида, от който човек хем го побиваха тръпки, хем се изчервяваше: дълги поли, които да се веят артистично на вятъра, големи тъпашки пърхащи яки… и, разбира се, дълбоки деколтета, които вероятно, ако застанеше облечена в някоя от тези блузи, щяха да са единственото забелязано от Торин нещо. А тя нямаше да ги облече, не и ако можеше да избегне това.