Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Исторические приключения » Ламермурската невеста [bg]
Ламермурската невеста [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Ламермурската невеста [bg]

Электронная книга - «Ламермурската невеста [bg]». Краткое содержание книги:

Романът на Уолтър Скот „Ламермурската невеста“ — четвъртият от цикъла „Разкази на ханджията“, издаден под измисленото име Питър Петисън — се появява през 1819 г. По време на неговото съчиняване Уолтър Скот е тежко болен. Той диктува „Ламермурската невеста“ на своите секретари, които веднага изпращат готовите страници в печатницата.
В основата на романа лежи легенда, свързана с трагичните събития в семейството на Джеймс Долримпъл, лорд Стър (1619–1695), шотландски държавник и юрист. Скоропостижната смърт на неговата първа дъщеря Джанет, случила се само месец след нейната сватба с шотландския аристократ Дейвид Дънбар от Болдън, предизвиква множество тълкувания след обществото. Според една от версиите Джанет Долримпъл тайно тайно се е сгодила с лорд Рътуен, но по настояване на майка си, лейди Стър, била принудена да се омъжи за Дънбар. По време на първата брачна нощ в пристъп на безумие Джанет прави опит да заколи мъжа си. След месец тя умира. Уолтър Скот се възползва от тази легенда, но ситуира действието на своя сюжет в друго време и място — събитията на романа се разгръщат не в югозападната част на Шотландия, а в източните райони на страната, и половин век по-късно.
Както е винаги при Уолтър Скот, съдбата на главния герой Рейвънсууд се оказва неразривно свързана с историческите колизии на епохата. Времето на действие се отнася към 1709–1710 г. Тези години са белязани от кървави народни въстания или ожесточени конфликти между враждуващите страни в гражданската война. Във всеки случай едва ли заслужават нарекат „мирни“. Държавният преврат от 1688–1689 г. (т.нар. „Славна революция“), лишил Джеймс II Стюарт от английския престол, е извършен без широкото участие на народа и твърде малко отговаря на неговите интереси. Един от непосредствените резултати от постигнатия държавно-политически компромис е масовото обезземляване на селячеството както в Англия, така и в Шотландия, където този процес се развива особено болезнено.
През 1707 г. между Англия и Шотландия се сключва договор, според който двете държави се обединяват в Обединено кралство Великобритания. Макар Шотландия да встъпва в равноправен съюз с Англия, фактически както в икономическо, така и в политическо отношение унията от 1707 г. носи изгоди само за Англия. Шотландия се оказва страна покорена и поробена от своя по-могъщ съсед. Във връзка с с тази политическа промяна се усилват и без друго традиционните антианглийски настроения в Шотландия.
От тези настроения се възползват привържениците на Стюартите, които се опитват да привлекат шотландците на страната на свалената от власт династия. В продължение на първата половина на XVIII в. твърде често избухват метежи. А първото десетилетие на този век, по време на което се развива действието на „Ламермурската невеста“, е пропито с атмосферата на бъдещи исторически катаклизми — въстанията през 1715–1716 г. и 1745 г.
„Ламермурската невеста“ е най-мрачният от всички „шотландски“ романи на Скот. Никой друг не приключва така трагично — с гибелта на на двамата централни герои; в никой друг роман не се среща такова обилие от зловещи пророчества и предзнаменования. „Трагедия във формата на роман“ — така нарича тази книга руският литератор от XIX в. Белински.
„Ламермурската невеста“ на Уолтър Скот нееднократно бива сравняван с трагедията на Шекспир „Ромео Жулиета“ — и в едната, и в другата творба опоетизираната любов е принесена в жертва на олтара на враждата и ненавистта. Драматичността на сюжета и сравнително неголямото число на действащите лица позволяват романът „Ламермурската невеста“ да бъде приспособяван за сцена. От сценичните преработки най-висока известност получава операта на италианския композитор Доницети „Лучия ди Ламермур“, често поставяна и в наши дни.
1 ... 97 98 99 100 101 102 103 104 105 ... 150
Перейти на страницу:

Маркизът беше убеден, че лейди Аштън няма да си позволи да отвърне грубо на любезните му думи и като помълча, добави:

— Милейди, аз пристигнах тук в качеството си на помирител и затова моля да ми разрешите да ви представя младия ми родственик мастър Рейвънсууд.

Наложи се лейди Аштън да направи лек поклон на Рейвънсууд, но тя стори това така високомерно и пренебрежително, че реверансът й бе равностоен на груб отказ. Рейвънсууд също трябваше да отговори на приветствието и хладно кимна, като отвърна на презрението с презрение.

— Позволете и на мен, милорд — обърна се Лейди Аштън към маркиза, — да представя на ваша милост моя приятел.

Крейгънгелт с присъщата си драстична наглост, която хората от неговия тип обичат да представят като непосредственост, направи поклон и описа във въздуха голям кръг с шапката си, украсена със златен ширит.

— Сър Уилям — продължи лейди Аштън, обръщайки се за пръв път към мъжа си, — по време на нашата раздяла, както виждам, сме си създали нови познанства. Така че ми позволете да ви представя един от тези, които увеличиха броя на приятелите ми: капитан Крейгънгелт.

Последва нов поклон и ново внушително размахване на шапката със златния ширит. Лорд-пазителят отвърна снизходително на приветствието на капитана, сякаш за пръв път го виждаше, и се стремеше с целия си вид да подскаже, че жадува мир между враждебните страни и забрава на предишните горчиви чувства.

— Позволете да ви запозная с мастър Рейвънсууд — каза той на Крейгънгелт, като продължи да следва възприетата от него роля на миротворец.

Но Едгар гордо се изпъчи, без да удостои капитана дори с поглед, отвърна подчертано хладно:

— Отдавна се познаваме с капитана.

— Отдавна… отдавна — повтори като ехо капитанът с отпаднал глас. Шапката му отново описа кръг, сега значително по-малък от онзи, с който той почете маркиза и лорд-пазителя.

В залата се появи Локхард, придружаван от трима слуги, които носеха вино и закуски — по тогавашния обичай те се поднасяха преди обяда. Веднага щом поднесоха закуската, лейди Аштън помоли да й разрешат да остави за малко гостите, защото имала да обсъди с мъжа си някакъв неотложен въпрос. Маркизът я успокои, че не държи прекалено строго на етикецията, и лейди Аштън може спокойно да се посвети на задълженията си. Колкото до Крейгънгелт, той, пресушил набързо две чаши ароматна канарска мадейра, също предпочете да се оттегли, защото перспективата да остане в компанията на маркиза и Рейвънсууд никак не го блазнеше: първият му внушаваше почтителен, страх, а вторият го караше да трепери от ужас. И смелият капитан веднага осъществи бягството си, позовал се на необходимостта да хвърли поглед на конете и вещите си, въпреки че лейди Аштън съвсем строго бе заповядала на Локхард да отдели на Крейгънгелт особено внимание и да се погрижи той от нищо да не чувствува нужда. Така маркизът и младият му роднина останаха сами в залата и получиха възможност да обсъдят оказания им прием.

През това време лейди Аштън се отправи към своя будоар, а сър Аштън я следваше унило като престъпник, осъден на смърт.

Едва влязла в будоара, лейди Аштън веднага отприщи яростта си, която сдържаше до този момент с голямо усилие над себе си от уважение към приличието. Пуснала пред себе си уплашения лорд-пазител, тя заключи вратата, извади ключа, обърна към виновния лицето си, което още не бе изгубило гордата си прелест, и с гневно святкащи, изпълнени със злобна решителност очи, се нахвърли върху него, изумен до крайност:

— Никак не се учудвам, милорд, че докато съм отсъствувала оттук, сте завързали твърде странни запознанства. Те напълно съответствуват на ниския ви произход и възпитание. Лъгала съм се, очаквайки от вас по-друго поведение, и признавам, напълно съм заслужила сегашното си разочарование.

— Любезна моя лейди Аштън, скъпа Елинор — отвърна лорд-пазителят, — бъдете благоразумна. Изслушайте ме и ще се убедите, че съм действувал, опазвайки честта, както и интересите на моето семейство.

— О, да, не споря; интересите на вашето семейство пазите по най-добрия начин! — иронизира го разгневената съпруга. — Способен сте да се погрижите дори за честта на вашето семейство, макар това да не е особено необходимо. Но тъй като за нещастие честта на моя род е тясно свързана с вашата, не се засягайте, ако аз сама се погрижа за нея.

— Какво желаете, лейди Аштън? От какво сте недоволна? Защо, едва пристъпила прага на дома си след толкова дълго отсъствие, ми отправяте такива тежки обвинения?

— Защо ли? Попитайте съвестта си, сър Уилям! Себе си попитайте какво ви накара да измените на партията и на политическите си убеждения, защо сте намислили да омъжите единствената си дъщеря за един разорен, стигнал до просяшка тояга якобит, при това заклет враг на вашия род!

1 ... 97 98 99 100 101 102 103 104 105 ... 150
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)