Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Исторические приключения » Ламермурската невеста [bg]
Ламермурската невеста [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Ламермурската невеста [bg]

Электронная книга - «Ламермурската невеста [bg]». Краткое содержание книги:

Романът на Уолтър Скот „Ламермурската невеста“ — четвъртият от цикъла „Разкази на ханджията“, издаден под измисленото име Питър Петисън — се появява през 1819 г. По време на неговото съчиняване Уолтър Скот е тежко болен. Той диктува „Ламермурската невеста“ на своите секретари, които веднага изпращат готовите страници в печатницата.
В основата на романа лежи легенда, свързана с трагичните събития в семейството на Джеймс Долримпъл, лорд Стър (1619–1695), шотландски държавник и юрист. Скоропостижната смърт на неговата първа дъщеря Джанет, случила се само месец след нейната сватба с шотландския аристократ Дейвид Дънбар от Болдън, предизвиква множество тълкувания след обществото. Според една от версиите Джанет Долримпъл тайно тайно се е сгодила с лорд Рътуен, но по настояване на майка си, лейди Стър, била принудена да се омъжи за Дънбар. По време на първата брачна нощ в пристъп на безумие Джанет прави опит да заколи мъжа си. След месец тя умира. Уолтър Скот се възползва от тази легенда, но ситуира действието на своя сюжет в друго време и място — събитията на романа се разгръщат не в югозападната част на Шотландия, а в източните райони на страната, и половин век по-късно.
Както е винаги при Уолтър Скот, съдбата на главния герой Рейвънсууд се оказва неразривно свързана с историческите колизии на епохата. Времето на действие се отнася към 1709–1710 г. Тези години са белязани от кървави народни въстания или ожесточени конфликти между враждуващите страни в гражданската война. Във всеки случай едва ли заслужават нарекат „мирни“. Държавният преврат от 1688–1689 г. (т.нар. „Славна революция“), лишил Джеймс II Стюарт от английския престол, е извършен без широкото участие на народа и твърде малко отговаря на неговите интереси. Един от непосредствените резултати от постигнатия държавно-политически компромис е масовото обезземляване на селячеството както в Англия, така и в Шотландия, където този процес се развива особено болезнено.
През 1707 г. между Англия и Шотландия се сключва договор, според който двете държави се обединяват в Обединено кралство Великобритания. Макар Шотландия да встъпва в равноправен съюз с Англия, фактически както в икономическо, така и в политическо отношение унията от 1707 г. носи изгоди само за Англия. Шотландия се оказва страна покорена и поробена от своя по-могъщ съсед. Във връзка с с тази политическа промяна се усилват и без друго традиционните антианглийски настроения в Шотландия.
От тези настроения се възползват привържениците на Стюартите, които се опитват да привлекат шотландците на страната на свалената от власт династия. В продължение на първата половина на XVIII в. твърде често избухват метежи. А първото десетилетие на този век, по време на което се развива действието на „Ламермурската невеста“, е пропито с атмосферата на бъдещи исторически катаклизми — въстанията през 1715–1716 г. и 1745 г.
„Ламермурската невеста“ е най-мрачният от всички „шотландски“ романи на Скот. Никой друг не приключва така трагично — с гибелта на на двамата централни герои; в никой друг роман не се среща такова обилие от зловещи пророчества и предзнаменования. „Трагедия във формата на роман“ — така нарича тази книга руският литератор от XIX в. Белински.
„Ламермурската невеста“ на Уолтър Скот нееднократно бива сравняван с трагедията на Шекспир „Ромео Жулиета“ — и в едната, и в другата творба опоетизираната любов е принесена в жертва на олтара на враждата и ненавистта. Драматичността на сюжета и сравнително неголямото число на действащите лица позволяват романът „Ламермурската невеста“ да бъде приспособяван за сцена. От сценичните преработки най-висока известност получава операта на италианския композитор Доницети „Лучия ди Ламермур“, често поставяна и в наши дни.
1 ... 98 99 100 101 102 103 104 105 106 ... 150
Перейти на страницу:

— Разберете, мадам, че не бих могъл, пренебрегвайки здравия разум и приличието, да изгоня от дома си младия човек още на другия ден, след като е спасил живота на дъщеря ми и собствения ми живот.

— Спасил живота ви? Чух за тази история. Лорд-пазителят на печата се изплашил от една кафява крава, а убилият я безделник той взима за Гай от Уорик83. Така всеки месар от Хадингтън би могъл да претендира за гостоприемството ви.

— Лейди Аштън, това е непоносимо — изрече, като заекваше, лорд-пазителят. — Виждате, че съм готов на всичко, само и само да ви успокоя. Кажете какво искате.

— Да слезете при вашите гости — заповяда му властолюбивата съпруга — и да се извините на Рейвънсууд, че не може да остане по-дълго в замъка, защото е пристигнал капитан Крейгънгелт, дошли са и други гости. Освен това очаквам и младия мистър Хейстън Бъкло.

— За бога, мадам! — опита се да възрази съпругът й. — Как може! Рейвънсууд да отстъпи мястото си на Крейгънгелт! Този противен картоиграч и доносник! Едва се въздържах да не го изгоня от замъка и признавам, много се учудих, като го видях в свитата ви.

— Щом съм го удостоила с тази чест — отвърна най-хрисимата от всички съпруги на света, — можете да не се съмнявате в неговата порядъчност. А колкото до вашия Рейвънсууд, аз постъпвам с него точно така, както той — разполагам с достоверни сведения за това — е постъпил с един от уважаваните ми приятели, който наскоро е имал нещастието да се възползува от неговото гостоприемство. Прочее избирайте: или Рейвънсууд ще си замине оттук, или ще се махна аз.

Смутен и изплашен, сър Уилям Аштън закрачи възбудено из стаята; страхът, срамът и възмущението се бореха у него с навика да отстъпва във всичко на жена си; накрая, както винаги постъпват при такива обстоятелства плахите натури, той реши да прибегне към mezzo termine, тоест към полумерки.

— Ще ви кажа направо, мадам, че не желая и не мога да постъпя с Рейвънсууд така неучтиво, както ми предлагате: ще бъде съвсем незаслужено. Ако на вас ви е угодно безразсъдно да оскърбите един благородник в собствения ви дом, не бих могъл да ви попреча. Но да служа за оръдие в осъществяването на такава безсмислена постъпка, аз нямам намерение.

— Нямате намерение?

— Да, нямам, кълна се в небето, мадам! — заяви решително съпругът. — Готов съм да изпълня всяко друго изискване, което не противоречи на общоприетото приличие, като например да преустановим познанството си постепенно… или нещо от този род… Но да изгоня Рейвънсууд от замъка — не, с това не мога и не искам да се съглася.

— Щом е така, и този път ще трябва аз да защитя честта на нашето семейство, както често се е случвало и по-преди.

Лейди Аштън седна на масата и бързо нахвърли няколко реда. Лорд-пазителят опита още веднъж да предпази жена си от тази необмислена постъпка, но тя отвори вратата и извика камериерката си от съседната стаичка.

— Помислете какво вършите, лейди Аштън! Превръщате в смъртен враг един човек, който скоро ще има достатъчно средства, за да ни вреди…

— Виждали ли сте някога някой Дъглас да се страхува от своя враг? — отвърна с презрителна усмивка съпругата.

— Рейвънсууд е горд и злопаметен колкото сто Дъгласовци и сто дявола в добавка. Почакайте поне до утре.

— Нито миг повече — отговори лейди Аштън. — Мисис Патъло, предайте тази бележка на младия Рейвънсууд.

— На мастър Рейвънсууд ли, мадам? — попита прислужницата.

— Можеш да го наричаш и така, щом желаеш.

— Измивам си ръцете — каза лорд-пазителят. — Ще сляза в градината да видя дали градинарят е набрал плодове за десерта.

— Вървете — изрече лейди Аштън и му отправи поглед, изпълнен с безкрайно презрение. — Благодарете ма бога, че ви е дал жена, способна да взема присърце честта на семейството, както вие вземате присърце ябълките и крушите.

Лорд-пазителят се забави в градината точно толкова, колкото според него бе необходимо да се изчака, докато стихне гневът на лейди Аштън и премине поне първият изблик на гняв у Рейвънсууд. Като се върна в залата, той завари там маркиз А… даваше нареждания на слугите си; маркизът бе явно разгневен и когато сър Уилям започна да сипе извинения за продължителното си отсъствие, той рязко го прекъсна:

— Предполагам, сър Уилям, че ви е известна странната бележка, която съпругата ви благоволи да изпрати на моя сродник Рейвънсууд — маркизът наблегна особено на думата „моя“, — и едва ли ще ви учуди фактът, че се готвя да напусна дома ви. Моят сродник вече си замина, без да сметне за необходимо да се сбогува с вас, тъй като цялото ви досегашно гостоприемство се обезсилва от това ваше нечувано оскърбление.

вернуться

83

Герой на рицарски роман в стихове, датиращ от XIII век, в който се описват чутовните му подвизи и доблест. — Б.пр.

1 ... 98 99 100 101 102 103 104 105 106 ... 150
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)