Милениум. Мъжете, които мразеха жените. Книга 1
- Автор: Ларссон Стиг
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Милениум. Мъжете, които мразеха жените. Книга 1». Краткое содержание книги:
Богатият индустриалец Хенрик Вангер предлага на Микаел Блумквист едногодишен договор срещу огромен хонорар, ако успее да разгадае мистерията с изчезването на любимата му племенница Хариет. Микаел Блумквист е разследващ журналист, разкрил ред скандални случаи и несправедливо осъден за клевета заради написана от него изобличителна статия срещу могъщ шведски финансов магнат. Заедно със суперхакера Лисбет Саландер — млада, кльощава, татуирана и регистрирана като психопатка, сега работеща в детективска агенция, попадат в кръговрат от динамични събития и драматични изпитания, в свят на семейна омраза и финансови скандали, в който бродят убийци-психопати.
Трилогията с 12 милиона читатели разказва за един действителен свят на аморални финансови сфери, на екстремистки заговори и на изкривено правосъдие.
„Evil Fingers“ щяха да я изслушат. Щяха и да ѝ помогнат. Но те нямаха представа, че съдът я бе обявил за неспособна да се грижи за себе си. Тя не искаше да започнат да я гледат накриво. Това също не беше добър вариант.
От училище не ѝ бе останал нито един приятел. Не беше част от никоя организация, нямаше връзки нито в политическите среди, нито сред членовете на „Stödstrumpor“[75]. Към кого ли би могла да се обърне, за да сподели проблема си с адвокат Нилс Бюрман?
Съществуваше една възможност. Тя дълго мисли дали да се довери на Драган Армански, дали да почука на вратата му и да му обясни в каква ситуация се намира. Той ѝ бе казал, че не бива да се колебае да се обърне към него, ако има нужда от помощ. Тя не се съмняваше в сериозността на думите му.
Дори и Армански я бе поопипал веднъж, но съвсем мило, без задни мисли и без да се опитва да демонстрира надмощие. Само че не ѝ се искаше да го моли за помощ. Той бе неин шеф и така щеше да му стане длъжница. Лисбет Саландер опита да си представи какъв ли щеше да бъде животът ѝ, ако неин попечител бе Армански, а не Бюрман. Изведнъж се разсмя. Тази мисъл ѝ допадна. Само че Армански вероятно щеше да вземе задълженията си твърде насериозно и щеше да я задуши с грижи и внимание. Това бе… хмм възможен вариант.
Макар че Лисбет бе напълно наясно с принципа на работа на подслоните за жени, пострадали от насилие, никога не ѝ беше минавало през ума да се обърне към тях. Тя гледаше на тези учреждения като на убежища за жертви. Никога не се бе смятала за такава. Следователно ѝ оставаше само едно – да постъпи така, както бе правила винаги. Да поеме нещата в свои ръце и сама да намери решение на проблема. Това определено беше добър вариант.
Адвокат Бюрман го чакаха неприятности.
ГЛАВА 13 Четвъртък, 20 февруари – петък, 7 март
ЛИСБЕТ САЛАНДЕР посвети последната седмица на февруари в разследване на адвокат Нилс Ерик Бюрман, роден през 1950 година – специална задача, ползваща се с предимство, която сама си бе поставила. Тя работеше около шестнайсет часа на ден и вложи в този проект по-голямо усърдие от когато и да било. Прегледа всички архиви и публични документи, които успя да открие. Разследва най-близките му приятели и роднини. Прегледа финансовото му състояние и описа детайлно цялата му кариера и всичките му дела.
Резултатът бе разочароващ.
Той бе юрист, член на Адвокатската колегия и автор на една впечатляващо многословна, но същевременно изключително скучна дисертация в областта на търговското право. Имаше безупречна репутация. Адвокат Бюрман нямаше нито едно провинение. В Адвокатската колегия имаше само една подадена срещу него жалба. Обвиняваха го, че е участвал като посредник в незаконна сделка с апартамент преди около десет години, но той беше успял да докаже невинността си и делото бе прекратено. Финансовото му състояние беше напълно изрядно; адвокат Бюрман бе богат. Активите му възлизаха минимум на десет милиона крони. Плащаше по-големи данъци от необходимото, бе член на „Грийнпийс“ и „Амнести“ и правеше дарения на фондовете за борба със сърдечните и белодробните заболявания. Името му рядко се споменаваше в медиите, но на няколко пъти се бе подписал под публични апели в защита на политически затворници в Третия свят. Живееше в петстаен апартамент на улица „Упландсгатан“ до площад „Одинплан“ и бе секретар на жилищното сдружение. Бе разведен и нямаше деца.
Лисбет Саландер насочи вниманието си към бившата му жена, която се казваше Елена и бе родом от Полша, но бе живяла цял живот в Швеция. Тя работеше в сферата на рехабилитацията и изглежда, се радваше на щастлив втори брак с колега на Бюрман. И тук удари на камък. Бракът им бе продължил четиринайсет години, а разводът беше минал безболезнено.
Адвокат Бюрман редовно взимаше под крилото си млади хора, които имаха проблеми с правосъдието. Той бе попечител на четирима други младежи, преди да се заеме с Лисбет Саландер. Във всички останали случаи обаче ставаше въпрос за малолетни лица, а задълженията му към тях бяха приключвали, след като те навършваха пълнолетие и съдът излезеше с ново решение. Бюрман все още бе адвокат на един от тях, така че явно не бяха имали каквито и да било търкания. Ако Бюрман се възползваше системно от доверениците си, то бе успял добре да го прикрие. Колкото и навътре да дълбаеше Лисбет Саландер, не можа да открие дори и намек за нередност. Всичките четирима бяха уредили живота си, имаха партньори, работа, жилище и карти „Med Мera“[76].