Пробудена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Желева
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Пробудена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Зейдист, бивш кръвен роб, носи белезите на минало, изпълнено със страдания и унижения. Прочут с неукротимата си ярост и злокобни дела, той буди страх както у хората, така и у вампирите. Гневът е единственият му спътник, а ужасът — неговата стихия. До момента, в който спасява една красива жена от смъртоносното Общество на лесърите.
Бела е мигновено запленена от кипящата сила на Зейдист. Но докато страстта им един към друг нараства, жаждата за отмъщение на Зейдист над мъчителите на Бела го довежда до ръба на лудостта. Сега Бела трябва да помогне на своя любим да излекува раните от своето изтерзано минало и да намери бъдеще с нея…
спускаха надолу — към ключицата й.
— Искам да целуна гърдите ти — каза той, без да откъсва устните си
от тялото й.
— Направи го.
— Първо трябва да узнаеш нещо.
— Какво?
Той вдигна глава.
— Нощта, в която дойде тук… и в която те изкъпах, направих всичко
възможно да не те гледам. Наистина. Покрих те с хавлия, макар че беше
във водата.
— Много мило…
— Обаче, когато те извадих от ваната… ги видях — дланта му
обхвана едната й гръд. — Не можах да се сдържа. Кълна се. Опитах се да
ти осигуря благоприличие, но ти беше… Не можах да спра очите си.
Зърното се бе втвърдило от студения въздух. Беше така малко и розово. И
прекрасно.
Погали с палец твърдия му връх и в ума й не остана нищо, освен
удоволствието от докосването.
— Всичко е наред — прошепна.
— Не, не е. Ти беше безпомощна и не можеше да се защитиш от
погледа ми.
— Но ти…
Той помръдна и ерекцията му се притисна в бедрата й.
— И се случи това.
— Какво? О, възбудил си се?
Той стисна устни.
— Да. Не можах да го предотвратя.
Тя се усмихна леко.
— Но не си направил нищо, нали?
— Не съм.
— Тогава всичко е наред — изви гръб в дъга и загледа как приковава
поглед в гърдите й. — Целуни ме, Зейдист. Точно там, където гледаш.
Веднага.
Устните му се разтвориха и той сведе глава. Устата му бе топла и
влажна и така изкусителна. Първо целуна, а после засмука зърното й.
Подръпна го, направи бавен кръг с език около него и после отново го
всмука… а ръцете му през цялото време галеха талията, бедрата и краката
й.
Каква ирония бе тревогата му, че е неспособен на нежност! Бе
толкова далеч от бруталността и ласките му изразяваха благоговение.
Вкусваше я със затворени очи, лицето му изразяваше обожание и възторг.
— По дяволите — прошепна той и започна да гали другата й гърда. —Нямах представа, че ще е така.
— Как… — о, Господи… Устата му…
— Мога да те галя вечно.
Тя хвана главата му с ръце и го притисна силно към себе си.
Трябваше доста да извива тяло, но успя да разтвори крака и да измъкне
единия изпод тежестта на тялото му, така че да образува нещо като люлка
за неговото. Копнееше да усети възбудата му, но той не се притискаше в
нея.
Отдръпна се и тя започна да изказва недоволството си, но после
дланите му се озоваха от вътрешната страна на бедрата й, а главата му се
спусна надолу. Разтвори краката й и матрака под нея започна да се тресе.
Цялото тяло на Зейдист затрепери, когато я погледна.
— Толкова си нежна… и деликатна. И блестиш от влага.
Първата ласка на пръста му по сърцевината й бе достатъчна да изпита
райско блаженство. Тя нададе дрезгав стон, а очите му се приковаха в
нейните и той изруга.
— По дяволите, не знам какво правя. Опитвам се да бъда
внимателен…
Бела сграбчи ръката му, преди да я е отдръпнал.
— Искам още…
За миг той изглеждаше изпълнен със съмнения. После отново я
докосна.
— Съвършена си. И, Господи, толкова си мека. Трябва да знам…
Сведе отново глава — толкова ниско, че раменете му едва не се
допряха.
Устните му бяха всичко за нея.
Този път, когато гърбът й образува дъга и тя прошепна името му, той
просто я целуна отново. Целувката беше последвана от влажната ласка на
езика му. Вдигна глава и преглътна мъчително, а от гърлото му излезе
ниско ръмжане, изразяващо животински екстаз, което накара сърцето й да
спре да бие. Погледите им се срещнаха.
— О… Господи… Неустоимо вкусна си — каза той и поднови
целувките си.
Излегна се в цял ръст, постави ръце под коленете й и завладя
пространството между бедрата й… Не бързаше, имаха цялото време на
света, за да се отдадат на удоволствието. Дъхът му беше горещ и
настоятелен, а устата му — гладна и безразсъдна. И неустоимо еротична, докато изследваше настойчиво дълбините й — устните му я галеха и
смучеха, а езикът му се гмуркаше в нея.
Бедрата й се надигнаха и едната му ръка се спусна по корема й, за да
я задържи на място. Тялото й отново направи рязко конвулсивно движение
и той спря ласките, но без да вдигне глава.
— Добре ли си? — попита с дрезгав и приглушен глас, а думите му
отекнаха в сърцевината й като в пещера.
— Моля те… — това бяха единствените две думи, които можа да
изрече.
Той се отдръпна малко, но тя можеше единствено да гледа лъскавите
му от влагата й устни и да мисли за мястото, което галеха допреди малко.
— Не мисля, че мога да спра, Бела. Усещам… странно бучене в
главата си, което ми казва да не откъсвам устни от теб. Как да го