Пробудена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Желева
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Пробудена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Зейдист, бивш кръвен роб, носи белезите на минало, изпълнено със страдания и унижения. Прочут с неукротимата си ярост и злокобни дела, той буди страх както у хората, така и у вампирите. Гневът е единственият му спътник, а ужасът — неговата стихия. До момента, в който спасява една красива жена от смъртоносното Общество на лесърите.
Бела е мигновено запленена от кипящата сила на Зейдист. Но докато страстта им един към друг нараства, жаждата за отмъщение на Зейдист над мъчителите на Бела го довежда до ръба на лудостта. Сега Бела трябва да помогне на своя любим да излекува раните от своето изтерзано минало и да намери бъдеще с нея…
щеше да успее да я спаси от самата нея, като я накара да изпита
отвращение. Коя жена би понесла интимна близост с мъж, с когото са
правили такива гнусни неща? Той не бе олицетворение на идеала, на
героя. Дори не се доближаваше до него.
Прочисти гърлото си и втренчи поглед в пода, сякаш искаше да
пробие дупка в него.
— Виж, не съм… Не искам твоето съчувствие и съжаление. Просто…
Аз съм тотално унищожен. Сякаш давам на късо, когато става дума за…
сещаш се… за секс. Искам те, но това не е правилно. Ти си чиста, не си
като мен. И заслужаваш нещо по-добро.
Настъпи продължителна тишина. О, по дяволите! Трябваше да я
погледне. В мига, в който го направи, тя стана от леглото — като че ли го
бе чакала да вдигне очи. Отиде при него, гола. По кожата й играеха
отблясъците на пламъците на единствената запалена свещ.
— Целуни ме — прошепна в полумрака. — Просто ме целуни.
— Господи… Какво не е наред е теб? — тя трепна и той каза: —Искам да кажа, защо? При всички мъже, които можеш да имаш, защо аз?
— Искам теб — постави длан на гърдите му. — Това е естествена и
нормална реакция, нали?
— Аз не съм нормален.
— Знам. Но не си мръсен, заразен или недостоен.
Взе треперещите му ръце и ги постави на раменете си.
Кожата й бе така нежна, че се смрази при мисълта да я опетни по
някакъв начин. Съшият ефект върху него имаше и представата как
прониква в нея. Но не бе задължително контактът между тях да включва и
долната половина на тялото му, нали? Близостта можеше да е само и
изцяло за нея.
«О, да», помисли си. Щеше да го направи за нея.
Обърна я с гръб към себе си и я притисна до тялото си. Бавно погали
кръста и хълбоците й. Тя изви гръб в дъга и въздъхна и той видя зърната
на гърдите й над рамото й. Искаше да ги докосне… И осъзна, че ще може
да го направи. Дланите му погалиха ребрата й, усетиха деликатните кости
и накрая обгърнаха гърдите й. Тя отметна силно глава назад и леко
разтвори устни.
Когато се отвори така за него, инстинктът му започна да крещи, че
трябва да влезе в нея по всеки възможен начин. Проява на чист рефлекс
бе, че облиза горната си устна, докато търкаше зърното й между палеца и
показалеца си. Представи си как влиза с език в устата й, как я взема така.
Като че ли знаеше какви мисли се въртят в главата му, тя се опита да
се обърне с лице към нето, но близостта й му се струваше прекалена… И
много реална. Щеше да му се отдаде, да му позволи интимни и еротични
ласки. Той я спря, като я хвана за хълбоците и я притисна силно към
бедрата си. И стисна зъби, като усети дупето й да докосва онова твърдо
нещо в шортите му.
— Зейдист… Позволи ми да те целуна — отново се опита да се обърне
към него, но той повторно я спря.
Тя се съпротивляваше, но за него бе лесно да я удържи.
— За теб ще е по-добре така. Ако не ме виждаш.
— Не, няма.
Той отпусна глава на рамото й.
— Само ако можех да ти пратя Фюри… Някога изглеждах като него.
Щеше да си представяш, че съм аз.
Тя се освободи от ръцете му.
— Но няма да си ти. А аз искам теб.
Погледна го с женско очакване и той усети, че несъзнателно
пристъпват към леглото, което бе зад нея. И щяха да се озоват върху него.
Нямаше представа как да я накара да се чувства добре. Все едно, че бе
девствен — не знаеше как да достави удоволствие на една жена.
Когато му хрумна това «щастливо» откровение, се замисли за другия
мъж, който бе имала — онзи аристократ, който със сигурност знаеше за
секса много повече от него. Изведнъж, без никаква връзка с разума, изпита желание да открие бившия й любовник и да го остави да кърви, докато кръвта му изтече.
О… по дяволите. Затвори очи.
— Какво? — попита тя.
Този собственически инстинкт, дори с цената на насилие, бе
характерен за обвързаните мъжки вампири. Всъщност беше тяхна запазена
марка.
Зи вдигна ръка, долепи нос до мускула си и вдиша дълбоко… Да, от
кожата му се излъчваше миризмата на обвързването. Беше слаба, вероятно
доловима единствено за него, но не можеше да се сбърка с нищо.
По дяволите. Какво щеше да прави сега?
За нещастие инстинктите му нашепваха отговора. Тялото му
бушуваше. Взе я на ръце и тръгна към леглото.
>27.
Бела гледаше лицето на Зейдист, докато той я носеше през стаята. Бе
присвил силно черните си очи и в тях проблясваше тъмна еротична
страст. Остави я върху леглото и сведе поглед към тялото й. През главата
й мина мисълта, че ще я изяде жива.