Пробудена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Желева
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Пробудена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Зейдист, бивш кръвен роб, носи белезите на минало, изпълнено със страдания и унижения. Прочут с неукротимата си ярост и злокобни дела, той буди страх както у хората, така и у вампирите. Гневът е единственият му спътник, а ужасът — неговата стихия. До момента, в който спасява една красива жена от смъртоносното Общество на лесърите.
Бела е мигновено запленена от кипящата сила на Зейдист. Но докато страстта им един към друг нараства, жаждата за отмъщение на Зейдист над мъчителите на Бела го довежда до ръба на лудостта. Сега Бела трябва да помогне на своя любим да излекува раните от своето изтерзано минало и да намери бъдеще с нея…
господарката си, нали?
Зи потрепери.
— Известно време си мислех, че така отново ще се почувствам цял.
— Но не се е получило.
— Така е — мина на сантиметри покрай нея и закрачи из стаята.
Напрежението се събираше в него. И накрая думите започнаха сами да
излизат от устата му:
— Две години след като се освободих, чух, че тя… По дяволите, че
държи друг кръвен роб в килията. Аз… Пътувах два дни и стигнах там
почти на зазоряване — Зи поклати глава. Не искаше да говори, наистина
не искаше, но устните му просто продължаваха да се движат. —Господи… Той бе толкова млад, също като мен, когато тя реши, че ще
бъда нейната играчка. Нямах намерение да я убивам, но тя се появи точно
когато освобождавах роба й. Когато я погледнах… Знаех, че ако не
действам бързо, ще извика охраната. Знаех също, че отново ще окове
някого и ще го принуждава… О, по дяволите! Защо ти разказвам всичко
това?
— Обичам те.
Зи затвори очи.
— Не разигравай драми, Бела.
И се втурна вън от стаята, но не успя да извърви и няколко метра по
коридора.
Тя го обичаше. Обичаше го?
Глупости. Мислеше си, че го обича. И когато се върнеше в реалния
свят, щеше да го осъзнае. Току-що бе излязла от ужасяваща ситуация и
живееше като в сапунен мехур тук, в имението. Това не бе нейният живот.
И прекарваше прекалено много време с него.
И все пак… Искаше да е с нея. Да лежи до нея и да я целува. Дори
повече от това. Но до какво щеше да доведе това? Дори да успееше да
свикне с мисълта да проникне в нея, не искаше да рискува да свърши в
нея.
Не бе изпитвал оргазъм с никоя жена. По дяволите, не бе стигал до
еякулация при никакви обстоятелства. По времето, когато бе кръвен роб, не знаеше дори какво е сексуална възбуда. После, когато купуваше и
използваше курвите, не преследваше оргазма. Онези анонимни срещи бяха
просто експеримент — искаше да види дали сексът е все така противен за
него.
Колкото до мастурбацията… Не можеше да понесе мисълта да
докосне проклетото нещо дори за да уринира. Никога не бе пожелал да се
облекчи, защото никога не бе изпитал толкова силна възбуда дори когато
то бе твърдо.
Цялата тази тъпотия със секса направо го съсипваше. Сякаш мозъкът
му даваше на късо.
Всъщност имаше цял куп неща, които го съсипваха, нали?
Замисли се за празнината, която цареше вътре в него. Да, той бе по-
скоро като бял екран, емоциите и чувствата преминаваха през него и
единствено гневът оставаше.
Но това не бе съвсем вярно, нали? Бела го караше да чувства нещо.
Когато преди малко го бе целунала, го бе накарала да изпита… топлина и
жажда. Сексуален глад. Да се почувства мъж за първи път в живота си.
Усети силно отчаяние — ехо от дните преди Господарката, — което
търсеше отдушник и сега. Откри, че копнее за чувството, което изпитва, когато целува Бела. Искаше да я възбуди. Искаше я задъхана, сгорещена, изгладняла.
Не бе честно спрямо нея… но той бе кучи син и жадуваше за онова, което му бе предложила. Тя скоро щеше да си тръгне. Разполагаше само с
този един ден.
Отвори вратата и отново влезе в стаята.
Бела лежеше в леглото и очевидно се изненада от завръщането му. Тя
седна и той отново започна да се колебае. По дяволите, как би могъл да
бъде с нея? Тя бе толкова… красива. А той бе отвратително копеле.
Спря насред стаята, изгубил решителността и устрема си. «Докажи, че не си копеле — помисли си. Обясни й първо как се чувстваш.»
— Искам да бъда с теб, Бела. И то не заради секса — тя понечи да
каже нещо, но той вдигна ръка и я накара да замълчи. — Моля те, изслушай ме. Искам да съм с теб. Но не мисля, че мога да ти дам онова, от което имаш нужда. Не съм подходящият мъж за теб, а и сега
определено не е подходящият момент.
Издиша бавно с мисълта, че е непоправим глупак. Отказваше й, играеше ролята на джентълмен… А в същото време си представяше как
отмята чаршафите и я завива с тялото си.
Онова пулсираше.
«Какъв ли бе вкусът — питаше се — на онова сладко тайно местенце
между краката й…»
— Ела при мен, Зейдист — Бела отметна завивките и се разкри за
него. — Престани да мислиш. Ела в леглото.
— Аз… — на устните му напираха думи, които не бе казал на никого.
Признания и опасни разкрития. Извърна поглед и ги изрече, макар да не
знаеше какво го подтиква: — Бела, когато бях кръвен роб, с мен правеха…
разни неща. Секс — трябваше да спре. Веднага. — Имаше и мъже, Бела.
Въпреки волята и нежеланието ми.
Чу тихото й възклицание.
Помисли си, че това е добре, макар и да трепна като от удар. Може би