Пробудена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Желева
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Пробудена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Зейдист, бивш кръвен роб, носи белезите на минало, изпълнено със страдания и унижения. Прочут с неукротимата си ярост и злокобни дела, той буди страх както у хората, така и у вампирите. Гневът е единственият му спътник, а ужасът — неговата стихия. До момента, в който спасява една красива жена от смъртоносното Общество на лесърите.
Бела е мигновено запленена от кипящата сила на Зейдист. Но докато страстта им един към друг нараства, жаждата за отмъщение на Зейдист над мъчителите на Бела го довежда до ръба на лудостта. Сега Бела трябва да помогне на своя любим да излекува раните от своето изтерзано минало и да намери бъдеще с нея…
ти ги отнема, ако можех. Бих ти отнел цялата болка… Готов съм да се
подложа на всичко заради теб. Страшно съжалявам, че ти се случва
всичко това, Бела. Да, за всичко, включително… и за мен самия.
Той осъзна, че това е неговото сбогуване с нея. Но започваше да губи
смелост, затова изрече последните думи набързо, — Ти си жена, която си струва — сведе глава. — И знам, че ще
намериш…
«Партньор», довърши той наум. Да, изключителна жена като нея със
сигурност щеше да си намери партньор. Всъщност имаше мъж в тази
къща, който не само я искаше, но беше и подходящ за нея. Фюри бе
съвсем наблизо, да.
Зи вдигна поглед с намерението да излезе от стаята, но отстъпи назад
и удари гърба си във вратата.
Бела стоеше точно пред него. Като долови аромата й, сърцето му
започна да бие бързо, да пърха като криле на пеперуда. Зави му се свят.
— Вярно ли е, че си почистил къщата ми? — попита тя.
О, Господи… Единственият отговор, който можеше да й даде, щеше да
разкрие чувствата му.
— Така ли е?
— Да. Направих го.
— Сега ще те прегърна.
Зи замръзна, но преди да е успял да избяга, тя го обгърна през кръста
и отпусна глава на голите му гърди.
Той стоеше, без да помръдне. Не отговори на прегръдката й, можеше
единствено да усеща тялото й, нищо друго. Тя бе висока, но той я
надвишаваше поне с петнайсет сантиметра. И макар че бе слаб за воин, тежеше поне с трийсет килограма повече от нея. Но въпреки това, тя го
владееше.
Боже, миришеше толкова хубаво.
Бела въздъхна тихо и се сгуши дори още повече в тялото му. Гърдите
й се притиснаха в него. Той сведе поглед и извивката на шията й му се
стори неустоимо изкушение. И ето че онова отново започна да се
превръща в проблем. Втвърдяваше се, издуваше се, удължаваше се. И то
бързо.
Вдигна ръце над раменете й, но не я докосна. Дланите му останаха
само на сантиметри от кожата й.
— Бела… трябва да тръгвам.
— Защо? — притисна се още повече в него. Бедрата й погалиха
неговите и той стисна зъби.
По дяволите, тя вероятно усещаше онова проклето нещо между
краката му. И как би могло да бъде другояче? Ерекцията му стигаше вече
чак до корема и шортите в никакъв случай не можеха да я скрият.
— Защо трябва да тръгваш? — прошепна тя и дъхът й погали
мускулите на ръцете му.
— Защото…
Той не довърши, а тя каза:
— Знаеш ли, харесва ми.
— Кое?
Тя докосна едната от двете халки на гърдите му.
— Това.
Той се закашля леко.
— Аз, хм… Сам ги поставих.
— Красиво стоят на тялото ти — направи крачка назад и остави
хавлията да падне на пода.
Зи се олюля. Бе така дяволски красива — гърдите й, плоският корем, хълбоците… И грациозната малка цепка между краката й, която виждаше
с разтърсваща яснота. Малкото представителки на човешката раса, с които
бе имал интимна близост, бяха окосмени там, но тя бе от неговия вид и бе
божествено гладка.
— Наистина трябва да тръгвам — каза с дрезгав глас.
— Не бягай.
— Трябва. Ако остана…
— Легни с мен — каза тя и отново се притисна в него. Освободи
косата си и тъмните вълни обгърнаха и двамата.
Той затвори очи и наклони глава назад. Страхуваше се, че ще се
удави в аромата й. Гласът му вече бе толкова дрезгав, че едва излизаше от
гърлото му.
— Просто секс ли искаш, Бела? Защото само това мога да ти дам.
— Но ти имаш много повече…
— Нямам.
— Толкова си мил. Погрижи се за мен. Изкъпа ме, прегърна ме…
— Не ме искаш вътре в себе си.
— Но ти вече си в мен, Зейдист. Кръвта ти тече в мен.
Настъпи дълга тишина.
— Знаеш ли каква е репутацията ми?
Тя смръщи вежди.
— Това няма никакво значение…
— Знаеш ли какво говорят за мен. Бела? Хайде, искам да го чуя от
теб. За да съм сигурен, че знаеш — отчаянието й бе ясно доловимо, но той
продължаваше да я притиска. Трябваше на всяка цена да я изтръгне от
унеса, в който се намираше. — Сигурно си чула какво се говори за мен.
Клюките достигат дори до твоите обществени кръгове. Какво казват те?
— Някои… мислят, че убиваш жените за забавление. Но аз не
вярвам…
— Знаеш ли как съм си заслужил тази репутация?
Бела покри гърдите си с ръце и отстъпи назад, като клатеше глава.
Той се наведе и й подаде хавлията, после посочи черепа в ъгъла.
— Аз убих онази жена. А сега ми кажи искаш ли да бъдеш обладана
от мъж, който е способен на такова деяние? Кой може да причини такова
нещо на жена? Искаш ли такова копеле да е върху теб и да прониква в
тялото ти?
— Това е била тя — прошепна Бела. — Върнал си се и си убил