Пробудена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Желева
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Пробудена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Зейдист, бивш кръвен роб, носи белезите на минало, изпълнено със страдания и унижения. Прочут с неукротимата си ярост и злокобни дела, той буди страх както у хората, така и у вампирите. Гневът е единственият му спътник, а ужасът — неговата стихия. До момента, в който спасява една красива жена от смъртоносното Общество на лесърите.
Бела е мигновено запленена от кипящата сила на Зейдист. Но докато страстта им един към друг нараства, жаждата за отмъщение на Зейдист над мъчителите на Бела го довежда до ръба на лудостта. Сега Бела трябва да помогне на своя любим да излекува раните от своето изтерзано минало и да намери бъдеще с нея…
предната част на халата й.
Той се отпусна на раменете й и огромното му тяло едва не я събори.
Дишаше тежко, мускулите му трептяха, огромното му тяло се тресеше
като последица от преживяния шок. Освободи дланта й, която бе буквално
залепнала за тестисите му.
Бела се беше вкочанила. Между тях двамата току-що се бе зародило
нещо грозно, някакво сексуално зло, което не правеше разлика между
удоволствие и болка. И тъй като това я караше да се чувства жестока, искаше да бъде далеч от него. Искаше да избяга от мисълта, че го е
наранила, защото я бе принудил и че така бе достигнал до оргазъм.
Но после долови риданието му. Или поне така й се стори.
Сдържа дъха си и се ослуша. И отново чу тихия звук. Раменете й се
разтресоха.
О, мили Боже. Той плачеше…
Прегърна го, опита се да вдигне глава и да го целуне, но той не й
позволи. Притисна я към себе си и зарови лице в косите й. А тя го залюля.
Успокояваше го и се преструваше, че не чува риданията му. Накрая той се
отдръпна и изтри лицето си с длани. Не се осмели да срещне погледа й.
Протегна ръка и пусна струята на душа.
С бързо движение свали халата от тялото й, сгъна го и го хвърли в
коша за боклук.
— Чакай, харесвах този халат…
— Ще ти купя нов.
Дръпна я под струята. Бела се опита да се съпротивлява, но той лесно
я взе на ръце и я занесе под душа. Започна да сапунисва ръцете й с
неприкрита паника.
— Престани, Зейдист — опита се да се отдръпне, но той я задържа. —Не съм мръсна… Зейдист, спри. Няма нужда да ме миеш, защото ти…
Той затвори очи.
— Моля те… Трябва да го направя. Не мога да те оставя така…
Покрита с онова нещо.
— Зейдист! — сряза го тя. — Погледни ме — той се подчини и тя
каза: — Това не е необходимо.
— Не знам какво друго да направя.
— Върни се в леглото с мен — спря водата. — Прегърни ме. Позволи
ми да те прегърна. Това е единственото, което трябва да направим.
Бела наистина имаше нужда от утеха. Бе разтърсена до дъното на
душата си.
Загърна се с хавлия и го задърпа към спалнята. Когато отново бяха
заедно под завивките, се сгуши в него. И двамата бяха все още сковани.
Беше решила, че близостта ще помогне. Не стана така.
След дълга пауза гласът му проряза мрака.
— Ако знаех какво ще стане, никога нямаше да позволя да се случи.
Тя вдигна лице към неговото.
— За първи път ли стигна до края?
Изненада я не последвалото мълчание, а това, че изобщо й отговори.
— Да.
— Никога ли… не си си доставял удоволствие? — прошепна тя, макар
че знаеше отговора. Господи… Какви ли са били годините, през които е
бил кръвен роб… Всичките онези унижения… Искаше й се да плаче за
него, но знаеше, че той ще се почувства неловко.
Зейдист издиша бавно.
— Не обичам да го докосвам. Честно да ти кажа, дори мразя факта, че
бе вътре в теб. В момента искам да си във ваната, но потопена не във
вода, а в белина.
— На мен ми хареса да бъда с теб. Радвам се, че бяхме заедно в
леглото. Но онова, което се случи в банята…
— Не искам да бъдеш част от това. Не исках да правиш това за мен, защото те… омърсявам.
— Хареса ми да те даря с оргазъм. Просто… Означаваш прекалено
много за мен, че да ти причинявам болка. Може би бихме могли да
опитаме…
Той се отдръпна.
— Съжалявам. Трябва… Отивам при Ви. Имам работа.
Тя го сграбчи за ръката.
— А ако ти кажа, че беше красив?
— Бих ти отговорил, че проявяваш съжаление към мен, което не ми
харесва.
— Не, това, което изпитвам, не е съжаление. Иска ми се да беше
свършил в мен и наистина мисля, че си великолепен, когато си възбуден.
Умирах да те докосна. И все още копнея да го погаля. Искам да го взема в
устата си. Какво ще кажеш за това?
Той се изтръгна от прегръдките й и стана от леглото. Облече се с
бързи и резки движения.
— Ако искаш да видиш секса, който правихме в друга светлина, за да
се справиш с това, добре. В момента лъжеш сама себе си. Но много скоро
ще проумееш, че си жена, която е достойна за много повече. И тогава ще
съжалиш, че си била в леглото с мен.
— Няма.
— Само почакай.
И излезе, преди да е намерила подходящи думи, с които да му
отговори.
Бела кръстоса ръце на гърдите си. Кипеше от гняв и разочарование.
После отметна завивките. По дяволите, беше много горещо в стаята. Или
може би тя се чувстваше така заради силната нервна възбуда.
Неспособна да остане повече в леглото, тя се облече и тръгна по
коридора покрай редиците статуи. Нямаше значение къде ще се озове, просто трябваше да се махне от онази стая и да намери прохлада.