Пробудена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Желева
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Пробудена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Зейдист, бивш кръвен роб, носи белезите на минало, изпълнено със страдания и унижения. Прочут с неукротимата си ярост и злокобни дела, той буди страх както у хората, така и у вампирите. Гневът е единственият му спътник, а ужасът — неговата стихия. До момента, в който спасява една красива жена от смъртоносното Общество на лесърите.
Бела е мигновено запленена от кипящата сила на Зейдист. Но докато страстта им един към друг нараства, жаждата за отмъщение на Зейдист над мъчителите на Бела го довежда до ръба на лудостта. Сега Бела трябва да помогне на своя любим да излекува раните от своето изтерзано минало и да намери бъдеще с нея…
Но той само се извиси над нея.
— Извий гърба си в дъга за мен — помоли.
Добре… но не това бе очаквала.
— Извий гърба си в дъга, Бела.
Макар да се чувстваше странно изложена на показ, изпълни молбата
му — отдели тяло от матрака. В същото време прикова поглед в ерекцията
му. Тя й отговори с потрепване и мисълта, че скоро ще я приеме в тялото
си, й помогна да се отпусне.
Той се наведе и погали едното й зърно с опакото на пръстите си.
— Искам го в устата си.
У нея също се надигна сладко желание.
— Тогава ме целуни…
— Шшшт — ласката на пръстите му се поколеба между гърдите й, после се спусна към корема й. Стигна до пъпа й. Показалецът му описа
кръг около него. И спря.
— Не спирай! — изстена тя.
И той продължи. Ръката му се спусна надолу и стигна чак до
женствеността й. Тя прехапа устна и изгледа огромното му тяло на воин с
твърдите и здрави мускули. Господи… Наистина беше готова за него.
— Зейдист…
— Искам да те покрия с тялото си. И няма да мога да се спра — потри
устните си със свободната си ръка, сякаш си представяше сцената. —Готова ли си да ми го позволиш?
— Да…
Докато я галеше между краката, опипваше разкривената си горна
устна.
— Иска ми се да можех да ти предложа нещо по-красиво. Защото
знам, че си съвършена дори там долу.
Не й харесваше срамът, който се долавяше зад гордостта му.
— Мисля, че си…
— Имаш своя последен шанс да ми кажеш «не», Бела. Ако не го
направиш сега, ще те взема. Няма да можеш да ме спреш, а не мисля, че
ще бъда особено нежен.
Тя протегна ръце към него. Той кимна веднъж, като че ли бяха
сключили сделка, после се отдръпна към долния край на леглото.
— Разтвори крака. Искам да те видя.
Тя се изчерви. Беше малко нервна. Той поклати глава.
— Много е късно за това, Бела. Покажи ми се.
Тя бавно повдигна едното си коляно и постепенно се разкри пред
него.
Лицето му се разтопи и вече не бе напрегнато и твърдо.
— О… Господи… — прошепна. — Красива си.
Опрял длани в матрака, запълзя към нея с очи, приковани в интимната
й тайна така, сякаш никога не бе виждал нещо подобно. Стигна до нея и
едрите му длани се плъзнаха нагоре по бедрата й, разтваряйки ги още по-
широко.
Но после смръщи вежди и вдигна поглед към нея.
— Чакай, предполага се, че първо трябва да те целуна по устните, нали? Искам да кажа, мъжете започват отгоре и се спускат надолу, нали
така?
Какъв странен въпрос… Никога ли не беше любил жена? Преди да е
успяла да отговори, той започна да се отдръпва. Тя седна и взе лицето му
в дланите си.
— Можеш да правиш с мен, каквото пожелаеш.
Очите му проблеснаха. Тялото му остана замръзнало за части от
секундата.
После политна към нея и я събори върху леглото. Езикът му се
стрелна в устата й, ръцете му се оплетоха в косите й и извиха главата й
назад. Сексуалният му глад бе див и свиреп. Щеше да я вземе с цялата си
воинска сила и тя щеше да изпитва лека болка след това. Щеше да бъде
наранена, но и да изпитва блаженство. Не можеше да чака повече.
Изведнъж Зейдист спря и се отдръпна. Дишаше дълбоко, бузите му
горяха. Погледна я.
И й се усмихна.
Бела бе така изненадана, че не знаеше какво да направи. Никога
досега не беше виждана това изражение на лицето му. Усмивката
прикриваше белега на горната му устна и разкриваше блестящите му зъби.
— Това ми харесва — каза той. — Лежиш под мен… Усещам те и ми е
добре. Ти си мека и топла. А аз не тежа ли прекалено много? Ето, позволи
ми…
Подпря се на ръце и възбудата му се притисна в сърцевината й.
Усмивката му бързо се стопи и той изохка. Стонът звучеше така, сякаш
усещането не му харесваше, но как бе възможно това? Беше възбуден.
Усещаше ерекцията му.
Гъвкав и подвижен, той бързо промени положението на тялото си —сега краката й бяха прибрани, а коленете му бяха от двете им страни. Не
можеше да предположи какво ще последва, но изглежда, нещо го
тревожеше.
— Съвършено е, когато си върху мен — каза тя, за да отвлече
вниманието му от онова, което се въртеше в главата му. — С изключение
на едно.
— Какво?
— Това, че спря. И че все още си по шорти.
Той веднага я покри с тяло и започна да я целува по шията. А тя
отметна глава назад, за да се наслади по-добре на ласките му. Сложи ръка
на тила му и притисна главата му към вената си.
— О, да… — изстена. Искаше да се нахрани от нея.
Той издаде звук, който изразяваше несъгласие, но още преди
отрицанието да бе стигнало до съзнанието й, целувките му вече се