Пробудена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Желева
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Пробудена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Зейдист, бивш кръвен роб, носи белезите на минало, изпълнено със страдания и унижения. Прочут с неукротимата си ярост и злокобни дела, той буди страх както у хората, така и у вампирите. Гневът е единственият му спътник, а ужасът — неговата стихия. До момента, в който спасява една красива жена от смъртоносното Общество на лесърите.
Бела е мигновено запленена от кипящата сила на Зейдист. Но докато страстта им един към друг нараства, жаждата за отмъщение на Зейдист над мъчителите на Бела го довежда до ръба на лудостта. Сега Бела трябва да помогне на своя любим да излекува раните от своето изтерзано минало и да намери бъдеще с нея…
нея.
Когато отново се върна в тялото си, осъзна, че той е абсолютно
неподвижен над нея. Премигна, за да не потекат сълзи по бузите й и го
погледна. Лицето му бе напрегнато, както и цялото му тяло.
— Нараних ли те? — попита той някак сковано. — Защото извика.
Високо.
Бела докосна лицето му
— Не беше от болка.
— Слава Богу! — издиша шумно и раменете му се отпуснаха. — Не
бих могъл да понеса да те нараня.
Целуна я нежно. А после се отдръпна. Стана от леглото, обу шортите
си и се затвори в банята.
Бела смръщи вежди. Беше ли свършил? Стори й се, че бе напълно
възбуден, когато се отдръпна от нея. Стана от леглото и сведе поглед.
Като видя, че няма нищо по вътрешната страна на бедрата си, се загърна в
халата и го последва, без дори да почука.
Зейдист беше подпрял ръце на умивалника и бе навел ниско глава.
Дишането му беше неравно. Изглеждаше така, сякаш имаше треска.
Кожата му беше влажна, а положението на тялото му — неестествено
скована.
— Какво има, нала — прошепна той с дрезгав глас.
Тя спря. Не бе сигурна дали е чула правилно. Беше я нарекъл негова
любима.
— Защо не… — думите не искаха да излязат от устата й. — Защо
спря, преди да…
Той само поклати глава. Бела отиде при него и го обърна с лице към
себе си. Виждаше възбудата му през тънката материя на шортите — тя
пулсираше и бе болезнено твърда. Всъщност изглеждаше така, сякаш
цялото тяло го болеше.
— Позволи ми да те облекча — каза и протегна ръка към него. Той
заотстъпва, докато гърбът му не опря в покритата с мрамор стена между
душа и умивалника.
— Не, недей… Бела…
Тя придърпа халата си и понечи да коленичи пред него.
— Не! — той я хвана и я повдигна. Погледите им се срещнаха.
— Позволи ми да направя това за теб — и протегна ръка към връзките
на шортите му.
Той сграбчи китките й и ги стисна толкова силно, че й причини
болка.
— Искам да го направя, Зейдист — каза Бела ожесточено. — Позволи
ми да се погрижа за теб.
Настъпи поредната дълга тишина, по време на която тя преценяваше
смесицата от тъга, копнеж и страх в очите му. Полазиха я студени тръпки.
Не можеше да повярва на обяснението, което логиката й поднасяше, но
имаше чувството, че никога досега не си е позволявал да стигне до
оргазъм. Или пък може би заключенията й бяха прибързани?
Нямаше да го пита. Беше готов да избяга всеки момент и щеше да го
направи, ако тя кажеше или направеше нещо погрешно.
— Няма да те нараня, Зейдист. Ще те оставя да контролираш
ситуацията. Ще спрем, ако не се чувстваш добре. Можеш да ми имаш
доверие.
Мина доста време, преди хватката, в която стискаше китките й, да се
отпусне. След това освободи ръцете й и колебливо придърпа шортите
надолу.
Възбудата му беше така огромна, че изпълни пространството между
тях. Когато го обгърна с длани, той нададе дълбок стон и отметна глава
назад. Господи, бе твърд като желязо, а кожата му бе мека и нежна като
устните й.
— Ти си…
— Шшш, тихо — прекъсна я той. — Не… говори. Не мога… Не
говори.
Започна да се движи между дланите й. Отначало бавно, а после по-
настоятелно. Взе лицето й в ръце и я целуна, а тялото му забушува в свой
собствен ритъм. Сякаш бе полудял, бедрата му се повдигаха все по-високо
и по-високо. И бе така красив, докато се движеше в този древен мъжки
порив за освобождение. По-бързо… по-бързо… Напред и назад…
Напрягаше се, вените на врата му едва не пробиха кожата, тялото му
плувна в пот. Но не можеше да стигне до края.
Спря задъхан.
— Няма да се получи.
— Просто се отпусни. И ще се случи…
— Не. Имам нужда… — хвана едната й ръка и я постави върху
торбичката под огромната възбуда. — Стисни. Стисни силно.
Бела вдигна поглед към лицето му.
— Какво? Не искам да те нараня…
Той хвана дланта й като в менгеме, притисна я към най-нежното си
място докато не извика от болка. След това допря другата й ръка до
ерекцията си.
Тя се съпротивляваше, искаше да сложи край на болката, която сам си
причиняваше, но той вече бе подновил движенията. И колкото повече тя
се опитваше да се отдръпне, толкова повече той притискаше ръката й към
онова чувствително свое място. Бела беше отворила широко очи и не
мигаше, ужасена от болката и агонията…
Зейдист извика оглушително. Звукът отекна от покритите с мрамор
стени и тя изпита страх, че всички в къщата са чули. След това усети
мощните вълни на оргазма му и горещите пулсации навлажниха ръката й и