![Полунощ 2 [calibre 1.6.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/9/4/2/polunoshch-2-calibre-1-6-0-download.jpg)
Электронная книга - «Полунощ 2 [calibre 1.6.0]». Краткое содержание книги:
И все пак тази му вяра изглеждаше толкова глупава като всяка друга.
«Но аз го видях, почувствах го, помня и зная…» Не, все пак не си беше спомнил. Нищо в дългата история на Мейфеър не беше събудило спомена за онзи скъпоценен момент. Нищо, освен образът на Дебора. И въпреки цялата си увереност, че точно тя му се бе явила в отвъдното, той все пак не си спомняше нито дума, нищо конкретно.
Прекръсти се, съвсем импулсивно, докато още се взираше в олтара.
Колко години бяха минали от времето, когато правеше това всеки ден, по три пъти на ден? Отново се прекръсти, изненадан, замислен. «В името на Отца и Сина и Светаго духа», очите му не се откъсваха от Девата на олтара.
- Какво искат от мен? - прошепна. Опита се да си припомни поне малко от виденията и с отчаяние установи, че сега образът на тъмнокосата жена вече бе заменен от образа на Дебора, който си бе създал по описанията в досието. Новият образ беше заличил стария! Не, не беше спечелил нищо с прочитането на историята, напротив - беше изгубил и малкото, което помнеше.
Постоя още в тишината, с ръце в джобовете. После тръгна бавно по пътеката, докато не стигна до перилата пред олтара, изкачи мраморните стълби, прекоси олтара и тръгна към къщата на свещеника.
Слънцето прежуряше над Констанс стрийт, както винаги, безжалостно и грозно. Тук нямаше дървета. Градината около къщата на свещеника беше оградена с висока тухлена стена, моравата до църквата беше прашна и изгоряла от слънцето.
Църковният магазин в другия край, пълен с хубави малки статуйки и икони на светци, беше затворен. Прозорците му бяха заковани с дъски. На боядисаната дървена стена бе окачен знакът на агенция за недвижими имоти.
Малкият плешив мъж с потното зачервено лице седеше на стълбите на сакристията. Ръцете му бяха скръстени на коленете, а очите му следяха полета на сивоперестите гълъби, които се издигнаха от лющещата се фасада на «Свети Алфонс».
- Шъ тряя да ги отровим - каза той. - Осират сичко.
Майкъл запали цигара и предложи една на мъжа. Той я прие с кимване и Майкъл му подаде почти празния кибрит.
- Синко, що не вземеш да скриеш тоя златен часовник в джоба си? - рече мъжът. - Не се размотавай с него тука, чу ли?
- Ако ми искат часовника, ще тряя да го вземат заедно с китката и юмрука ми.
Старецът сви рамене и поклати глава.
Майкъл отиде до ъгъла на Мегазин и Джаксън и влезе в някакъв тъмен, доста неугледен бар, в най-печалната на вид изгнила дървена сграда. През всичките години в Сан Франциско не бе виждал толкова порутено място. Някакъв бял висеше като сянка в далечния ъгъл и се взираше в него с блеснали на сбръчканото лице очи. Барманът също беше бял.
- Дай една бира - каза Майкъл.
- Ква?
- Не ми пука.
Беше пресметнал времето идеално. В три без три прекоси Камп стрийт. Вървеше бавно, за да не му прилошее от жегата. Прислони се отново в сладката сенчеста и разнообразна красота на Гардън Дистрикт. Да, всичко си беше както преди. Отново се почувства добре; искаше да бъде тук и вероятно трябваше да бъде тук, ако човек сам можеше да чертае съдбата си.
Точно в три застана пред отворената порта. За първи път виждаше къщата на дневна светлина и пулсът му се учести. Да, това е. Дори и запусната, тя изглеждаше горда, великолепна, покрита с избуяли лози, дългите капаци, боядисани в убито зелено, все още се крепяха на железните си панти. Къщата чакаше…
Усети замайване, някакъв мимолетен прилив на наслада, беше се върнал. Да, вече правя каквото трябва…
Изкачи мраморните стълби и бутна вратата. Влезе в дългия широк коридор. Не бе виждал подобна архитектура в Сан Франциско - толкова висок таван, така изящни и високи врати.
Въпреки лепкавия, наслоен по стените прах, от боровите дъски на панелите сякаш се излъчваше сияние. Макар и с олющена боя, орнаментираните корнизи бяха още здрави. Майкъл почувства, че обича всичко това - умението на майстора, създал вратите във форма на ключалки, прекрасните колони и балюстрадите на стълбището. Обожаваше усещането на пода под краката си, толкова солиден беше. Вдишваше прекрасния топъл аромат на дърво, който изпълваше цялата къща. Няма друго място на света, където да усетиш подобен аромат.
- Майкъл, ти ли си? Ела.
Той влезе във всекидневната. Вътре още беше тъмно и сенчесто, макар че завесите бяха дръпнати. Светлината се процеждаше съвсем слабо през капаците и мръсните мрежи на верандата отвъд страничните прозорци. Дъх на орлови нокти. Сладък, прекрасен. Нямаше ли ярки розови съцветия на върбинка по мрежите? Не беше виждал това прекрасно диво растение от години.
Роуан седеше на дългото кафяво кадифено канапе с гръб към предната част на къщата. Изглеждаше малка и много красива. Косата и? падаше прекрасно на бузата. Бе облякла една от онези свободни намачкани памучни ризи, леки като коприна. Лицето и вратът и? изглеждаха силно загорели заради бялата тениска отдолу. Беше обута в бели панталони, с бели сандали, изрязани отпред - пръстите на краката и? бяха много секси, лакирани в червено.