![Полунощ 2 [calibre 1.6.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/9/4/2/polunoshch-2-calibre-1-6-0-download.jpg)
Электронная книга - «Полунощ 2 [calibre 1.6.0]». Краткое содержание книги:
Ами ако сега идеше в спалнята и се окажеше, че дрехите и? ги няма… Не, те така или иначе не бяха тук, бяха в нейната стая.
Стоеше и се чешеше по главата, не знаеше какво да стори първо - да позвъни в стаята и?, да се обади на Аарън, или да полудее. И тогава видя бележката.
Беше точно до двете купчини папки - малко листче от хотелски бележник, изписано с много четлив и уверен почерк.
8:30 сутринта
«Майкъл,
Прочетох досието. Обичам те. Не се тревожи. Отивам да се видя с Аарън, имаме среща в девет. Можеш ли да дойдеш в къщата към три часа? Имам нужда да остана известно време сама там. Ще те чакам към три. Ако не можеш, остави ми съобщение в хотела.
Вещицата от Аендор.»
Вещицата от Аендор. Коя беше тази вещица от Аендор? О, да, жената, при която отишъл Саул, за да призове духовете на своите предци3. Е, добре, както и да е. Явно е успяла да смели безболезнено досието. Умна жена. Мозъчен хирург е все пак. Прочела е досието! На него му бе отнело два дни. Прочела е досието!
Той свали ръкавицата от дясната си ръка и докосна бележката. Мимолетен образ на Роуан, облечена, наведена над бюрото в малката стая до тази. После и образът на някой, който оставя бележника тук преди два дни - униформена камериерка. И още други безсмислени образи, един след друг, без никакво значение. Вдигна ръка и зачака пороят да премине. «Искам да видя Роуан» - каза и докосна отново хартията. Роуан не беше ядосана, но много потайна и… какво? Явно беше намислила нещо.
Да, всъщност усещаше някакво странно, примесено с непокорство вълнение. Да, точно така. Видя я отново, с шокираща яснота, само че на някакво друго място. В следващия миг образът се разми и се изгуби съвсем. Майкъл си сложи ръкавицата.
Седна за момент и като че се отдръпна в себе си. Инстинктивно ненавиждаше силата си и все пак не можеше да забрави това особено вълнение. Помнеше какво му бе казал Аарън миналата нощ.
- Мога да те науча да я използваш, но тя никога няма да стане много прецизна, винаги ще е объркващо.
Боже, как мразеше тази сила. Мразеше дори странното усещане за Роуан, което бе нахлуло в него и не искаше да го напусне; много повече предпочиташе интимните спомени за случилото се в спалнята и за прекрасния и? дълбок и дрезгав глас, когато му говореше тихо, откровено и просто. Предпочиташе да чуе всичко от нейните уста. Вълнение! Обади се на румсървиса.
- Изпратете голяма закуска - яйца «Бенедикт», мюсли, голяма купа, много шунка, препечени филии и пълна кана кафе. Кажете на сервитьора да си отключи. Ще се обличам. Моля, добавете двайсет процента бакшиш за сервитьора към сметката ми и ми изпратете много студена вода.
Отново прочете бележката. Сега Роуан беше с Аарън. Това го изпълваше с опасение. Чак сега разбра колко притеснен бе Лайтнър, когато му даваше да прочете тези материали. А той дори не искаше да го изслуша. Искаше само да чете. Е, не можеше да обвинява Роуан.
И все пак не успяваше да се отърси от странното усещане. Тя не бе разбрала Аарън и той със сигурност не разбираше нея. Смяташе го за наивен. Майкъл поклати глава. А онзи Лашър… Какво ли мислеше Лашър?
Предната нощ, преди да напусне Оук Хевън, Аарън бе казал:
- Беше мъжът. Видях го на светлината на фаровете. Знаех, че е някакъв номер, но нямах избор.
- Е, какво ще правиш тогава? - попита Майкъл.
- Ами ще внимавам. Какво друго мога да направя?
А сега тя искаше да се срещне с него в онази къща, чак в три часа, защото имала нужда да остане сама. С Лашър? А той как щеше да издържи до три часа?
Е, все пак си в Ню Орлиънс, човече. Не си се връщал в стария квартал. Май е време да го посетиш.
Излезе от хотела към единайсет и четирийсет и пет. Жегата го изненада и едновременно с това зарадва още при първата стъпка навън. След трийсет години в Сан Франциско, през които бе свикнал да се свива инстинктивно от хлада и вятъра.
Тръгна към горната част на града и осъзна, че през тези трийсет години е свикнал и с безкрайните изкачвания и слизания. Тук паважът беше равен, просто прекрасен. Сякаш всичко бе по-лесно - всяко вдишване на топлия въздух, всяка стъпка, пресичане на улицата, озъртането встрани към старите чернокори дъбове, които започнаха да променят изцяло гледката още щом пресече Джаксън авеню. Никакъв вятър в лицето, никакво заслепяващо тихоокеанско небе.
Избра Филип стрийт и тръгна по нея към Айриш Ченъл. Вървеше бавно, както едно време, знаеше, че ще стане още по-горещо, че дрехите му ще натежат и дори обувките му ще се овлажнят след малко, че рано или късно ще свали спортното си сако и ще го метне през рамо.