![Полунощ 2 [calibre 1.6.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/9/4/2/polunoshch-2-calibre-1-6-0-download.jpg)
Электронная книга - «Полунощ 2 [calibre 1.6.0]». Краткое содержание книги:
Тя изпусна дълга въздишка и каза:
- Настоявам да забравим за това.
- Аарън ли ти даде този съвет?
- Не съм го молила за съвет - отвърна тя търпеливо. - Исках да се видим по две причини. Първо, да поговоря с него още веднъж, за да се уверя, че е честен човек.
- И?
- Да, той е точно какъвто го описваш. Но трябваше да го видя отново. - Замълча. - Той е изключителен събеседник.
- Зная.
- Почувствах го още когато се срещнахме на погребението. И дори преди това, на гроба на Ели.
- И сега вече си спокойна по отношение на него?
Тя кимна.
- Да, вече го познавам. Той не е по-различен от нас двамата.
- Какво искаш да кажеш?
- И той е не по-малко отдаден от нас - отвърна тя и сви леко рамене. - Точно както аз съм отдадена на хирургията, а ти на реставрацията на къщи. - Замисли се за миг и добави: - И той храни илюзии като нас.
- Да, разбирам.
- И исках да му благодаря, че ми даде да прочета историята. Трябваше да му обясня, че не бива да се безпокои, че не съм обидена, нито възмутена, и няма да предам доверието му.
Майкъл беше толкова облекчен, че не я прекъсна, и все пак беше объркан.
- Той попълни най-голямата и най-критична празнота в живота ми - продължи тя. - Мисля, че няма и представа какво означава това за мен. Твърде предпазлив е. И не знае нищо за самотата. Прекарал е почти целия си живот в онзи орден.
- Да, знам какво искаш да кажеш. Но мисля, че той все пак разбира.
- Но е много предпазлив. Онзи очарователен тъмнокос призрак наистина се е опитал да го убие.
- Да, знам.
- Все пак се опитах да му обясня колко съм му благодарна и че не искам да му се противопоставям по какъвто и да било начин. Само преди два дни нямах нито минало, нито семейство. А сега имам и двете. Намерих отговорите на най-мъчителните въпроси в живота си. Въпреки че сигурно не всичко още е ясно. Просто мисля за къщата в Тибурон и си казвам: «Няма нужда да се връщаш там, вече няма да бъдеш сама». И това е повече от прекрасно.
- Не смеех да мечтая за подобна реакция от твоя страна. Мислех, че ще се ядосаш, може би дори ще се обидиш.
- Майкъл, не ми пука как Аарън е събрал цялата тази информация. Не ми пука какво са правили колегите му, нито какво продължават да правят. Работата е там, че историята нямаше да се знае, ако не бяха я описали. Щях да си остана с онази старица и ужасиите, които ми наговори. А срамежливите братовчеди щяха само да се усмихват съчувствено, неспособни да ми кажат всичко, защото просто не знаят. Те са в течение само на късчета от цялото. - Тя си пое дълбоко дъх. - Знаеш ли, Майкъл, някои хора не са способни да получават дарове. Не знаят как да ги поискат, нито как да ги използват. Аз ще трябва да се науча. Тази къща е дар. Историята е дар. И тя ми помогна да приема това семейство! А те, те са най-големият от всички дарове.
Той отново почувства облекчение, огромно облекчение. Думите и? бяха като балсам за душата му. Но все пак не можеше да преодолее изненадата си.
- Ами какво ще кажеш за Карън Гарфилд и доктор Лемли? Беше ме страх как ще реагираш на това.
На лицето и? се изписа болка, този път по-силна, по-изявена.
Той веднага съжали за грубостта си. Въпросът му се стори непростим.
- Ти не ме разбираш - каза тя, гласът и? отново беше спокоен. - Не разбираш що за човек съм. Исках да знам дали наистина притежавам тази сила! Дойдох при теб, защото си мислех, че можеш да ме докоснеш и да кажеш дали силата ми наистина съществува. Е, ти не можа. Но Аарън ми го каза. Аарън го потвърди. А няма нищо по-лошо от подозрението и несигурността.
- Да, разбирам.
- Наистина ли? - Тя преглътна, изражението и? стана по-твърдо, като че от усилието да запази спокойствие. Очите и? за миг притъмняха, но после отново се просветлиха, като че с усилие на волята. Тя каза съвсем тихо: - Чувствам се ужасно заради Карън Гарфилд. Наистина. А Лемли вече беше болен. Беше получил инсулт година преди това. За него не съм сигурна, но за Карън… съм виновна, така е. Но, Майкъл, тогава не знаех!
- Разбирам, успокой се - тихо отвърна той.
Тя мълча дълго, опитваше се да се успокои. Когато заговори отново, гласът и? звучеше изморено, дори немощно.
- Но исках да се видя с Аарън и по още една причина.
- Каква?
Тя помисли малко и каза:
- В момента аз не общувам с този призрак, което означава, че не мога да го контролирам. Той всъщност не ми се яви истински. А може и никога да не го направи…
- Но ти вече си го видяла и освен това той чака точно теб.
Тя се замисли, играеше си разсеяно с малко конче от подгъва на ризата си.
- Но аз съм враждебна към него, Майкъл. Не го харесвам. Мисля, че той го знае. Стоях тук с часове, призовавах го да се яви и все пак го мразех, страхувах се от него.