![Полунощ 2 [calibre 1.6.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/9/4/2/polunoshch-2-calibre-1-6-0-download.jpg)
Электронная книга - «Полунощ 2 [calibre 1.6.0]». Краткое содержание книги:
Наля си кафе, взе си цигарите и седна на дивана. Погледна часовника. Четири и петнайсет. Много обичаше това време, ужасно го обичаше. Съвсем подходящо за четене. Това беше и любимото и? време за шофиране към болницата. Винаги минаваше на червено в пълния утринен вакуум, а умът и? бе изпълнен с мисли за операциите, които я чакаха. Но за четене беше още по-подходящо.
Отвори куфарчето и извади огромна купчина папки. На всяка от тях стоеше странният надпис: «Досие на вещиците Мейфеър». Това я накара да се усмихне.
Беше толкова буквално.
- Наивни - прошепна тя. - Всички те са наивни. Мъжът на тавана вероятно също е бил наивен. А онази старица беше вещица до мозъка на костите си.
Поспря, дръпна от цигарата и се зачуди как така разбира всичко толкова добре и защо е сигурна, че те - Аарън и Майкъл - не го разбират.
Това убеждение не я напускаше.
Прехвърли бързо папките и горе-долу претегли обема им. Винаги правеше така с научните текстове, които смяташе да погълне за няколко часа. После извади една страница, за да прецени горе-долу по колко понятия се падат на брой думи. Остана доволна - думите бяха значително повече от понятията.
Щеше да прочете всичко за четири часа. С малко повече късмет, Майкъл щеше да спи, докато свърши. Целият свят щеше да спи. Сгуши се на дивана, опря босите си крака на ръба на масичката за кафе и започна да чете.
Към девет часа отново вървеше бавно по Първа улица, докато не стигна ъгъла на Честнът. Утринното слънце беше вече високо в небето, а птиците пееха почти яростно в листака на огромните дървета. Пронизително изграчване на гарван наруши хармонията на мелодичния хор. Катерици се щураха из гъстите клони, които падаха ниско и се протягаха далече над оградите и тухлените стени. Чистите тухлени тротоари бяха пусти; цялото място изглеждаше напълно във властта на цветята, дърветата и къщите. Дори шумът на обичайния трафик бе заглушаван от всепоглъщащия покой и зеленината. Безоблачното синьо небе сияеше през плетеницата на зеления балдахин и дори в сенките светлината изглеждаше някак ярка и чиста.
Аарън Лайтнър вече я чакаше до портата. Дребен мъж в леки тропически дрехи, със съвсем британски вид, чак до бастунчето в ръката му.
Тя му се обади в осем и го помоли да се срещнат. Сега, дори отдалече, виждаше, че е притеснен от реакцията и? след прочитане на досието.
Не бързаше да пресече улицата. Приближи се към него лениво, със сведен поглед. Умът и? все още плаваше в дългата история и във всеки внимателно погълнат детайл.
Когато се озова точно пред него, стисна ръката му. Не бе решила какво точно ще каже. Щеше да е същинско изпитание за нея. Но се чувстваше добре, че е тук и от допира на топлата му ръка, докато оглеждаше изражението на откритото и сърдечно лице.
- Благодаря ви - каза тя; гласът и? беше слаб и и? прозвуча някак странно. - Вие отговорихте на най-ужасните и мъчителни въпроси в живота ми. Всъщност дори нямате представа какво сторихте за мен. Вие и вашите «наблюдатели» разкрихте най-тъмната част от душата ми и хвърлихте върху нея светлина - свързахте я с нещо по-голямо и по-старо, и също толкова истинско. - Поклати глава, все още стискаше ръката му, насилваше се да продължи. - Не зная как да изразя това, което искам да ви кажа - призна накрая. - Вече не съм сама! Имам предвид, че вече знам коя съм, не само по име, не като част от някакво семейство. А коя съм аз. - Въздъхна. Думите излизаха някак тромави, емоцията зад тях беше неимоверна, каквото бе и облекчението и?. - Благодаря ви, че сте пазили своите тайни. Благодаря ви от дъното на душата си.
Видя неговото изумление, дори леко объркване. Той кимна бавно и тя почувства добротата му и желанието му да и? повярва.
- Какво мога да направя за вас? - попита Аарън с абсолютно обезоръжаваща прямота.
- Елате вътре - отвърна Роуан. - Да поговорим.
Трийсет
Единайсет часът. Той седеше в тъмното и се взираше в електронния часовник на масата. Как беше възможно да е спал толкова дълго? Нарочно бе дръпнал завесите, за да го събуди светлината. Но някой ги беше дръпнал обратно. А ръкавиците му? Къде са му ръкавиците? Откри ги и ги нахлузи, после стана от леглото.
Куфарчето го нямаше. Беше го скрил под стола.
Наметна халата си и прекоси малкия коридор към всекидневната. Там нямаше никой. Само аромат на вече старо кафе от кухнята и слаб дъх на цигарен дим. Допуши му се.
Куфарчето лежеше празно на масичката за кафе, а папките бяха подредени в две спретнати купчини.
- О, Роуан - изстена той. Аарън никога нямаше да му прости. Роуан бе прочела и за Карън Гарфийлд, и за доктор Лемли, умрели след срещата с нея. Беше прочела и всички слухове, записани с думите на Райън Мейфеър, Беа и останалите, които сигурно бе срещнала на погребението. И още хиляди други неща, за които в момента не се сещаше.