![Полунощ 2 [calibre 1.6.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/9/4/2/polunoshch-2-calibre-1-6-0-download.jpg)
Электронная книга - «Полунощ 2 [calibre 1.6.0]». Краткое содержание книги:
Слава богу, непокътнато. Почувства буца в гърлото си. Прибра ръце в джобовете си, сведе глава и продължи да оглежда всичко изпод вежди. Спомените за службите тук и в «Свети Алфонс» напълно се смесиха. По онова време вече нямаше вражда между немци и ирландци, дори фамилиите се смесваха. Учениците от началното училище ходеха в другата църква за сутрешната служба, а гимназистите изпълваха «Света Богородица».
Не беше нужно никакво въображение, за да види отново облечените в униформи младежи, които стават от пейките и се нареждат на опашка, за да получат причастие. Момичетата с бели блузи и сини вълнени поли, момчетата с ризи в цвят каки и панталони. Но после се върна назад, когато беше на осем и носеше кадилницата по тези стълби.
- Е, разгледайте спокойно - каза дребната женица. - Но после минете през сакристията.
Седя около половин час на първата редица. Не знаеше точно какво прави. Вероятно просто запомняше детайли, които не можеше да извика от спомените си. Никога вече нямаше да забрави издълбаните по мраморния под имена на погребаните под олтара. Никога нямаше да забрави и изрисуваните по тавана ангели. Нито пък прозореца далече вдясно от него, на който ангели и светци носеха дървени обуща! Колко странно. Дали някой днес би могъл да го обясни? Не го беше забелязвал преди, а бе прекарал толкова време в тази църква…
Спомни си за Мари Луис, която четеше требника, спомни си и големите и? гърди под колосаната бяла униформена блузка. Спомни си и Рита Мей Дуайър, която на четиринайсет вече изглеждаше като зряла жена - в неделя носеше червена рокля, обувки с много високи токчета и огромни златни обици. Баща му бе един от мъжете, които носеха по пътеката кутиите за дарения. Минаваха от редица на редица и с подобаващо сериозни изражения протягаха кутиите, закачени на дълги пръчки. По онова време никой не гъкваше в католическа църква.
Но какво си мислеше, че всички ще са тук и ще го чакат? Десетина Рита Меи с рокли на цветя ще дойдат тук по пладне само за да се видят с него?
Предната нощ Рита Мей му бе казала:
- Не се връщай в квартала, Майк. Помни го, какъвто беше едно време.
Накрая стана и тръгна по пътеката към старите дървени изповедални. На стената имаше плочка с имената на спонсорите на реставрацията на църквата.
Майкъл затвори очи и само за миг си представи, че чува как децата играят в двора на училището - обичайната глъчка по обед.
Но нямаше нищо такова. Нямаше тежко затръшване на врати, когато енориашите идваха и си отиваха. Само празната величествена църква. И Девата с короната на високия олтар.
Сега тя му изглеждаше малка и някак далечна. Хрумна му, че вероятно е редно да се помоли. Трябваше да попита Девата или Господ защо е трябвало да се върне тук, защо бе изтръгнат от студената прегръдка на смъртта. Но вече не вярваше в тези статуи на олтара. Детската вяра бе изчезнала.
Вместо това дойде друг, особен, някак неприятен спомен. Двамата с Мари Луиз се бяха срещнали точно пред високите врати на тази църква. В проливния дъжд. И Мари Луиз му бе признала, неохотно, че не е бременна. Беше почти ядосана - толкова ядосана, колкото облекчен беше той.
- Не искаш ли да се оженим? Защо играем тези глупави игрички!
Какво ли щеше да стане с него, ако се беше оженил за нея? Видя големите и? начумерени кафяви очи. Чувстваше огорчението и разочарованието и?. Не, не можеше да си представи подобно нещо.
И тогава отново чу гласът и?:
- Знаеш, че рано или късно ще се оженим. Ние сме родени един за друг.
Родени един за друг. Наистина ли бе писано да си тръгне оттук, да прави това, което бе направил, да отпътува толкова надалече? Писано ли беше да падне от скалата и да се носи навътре в морето, далече от светлините на сушата?
Помисли си за Роуан - за всичко, което значеше тя за него. Помисли си за нейната чувственост, сладост, мистериозност, за слабото и? силно тяло, сгушено до него под завивките, за кадифения и? глас и студените и? очи. Помисли си за начина, по който го гледаше преди да правят любов. Гледаше го без капка егоизъм, сякаш бе забравила напълно за своето тяло, сякаш бе погълната от него. С две думи, гледаше го така, както един мъж гледа жена - жадно и агресивно. И все пак бе магически податлива в ръцете му.
Още се взираше в олтара - оглеждаше огромната великолепна църква.
Искаше му се да има вяра. После осъзна, че всъщност я има. Все още вярваше в своите видения, в добротата им. Вярваше в тях и в тяхната доброта така, както хората вярват в Господ и светците, в предначертания от Бога път, в призванието.