![Полунощ 2 [calibre 1.6.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/9/4/2/polunoshch-2-calibre-1-6-0-download.jpg)
Электронная книга - «Полунощ 2 [calibre 1.6.0]». Краткое содержание книги:
Майкъл беше объркан.
- Може би все пак е изиграл картите си - каза тя.
- Имаш предвид, когато те е докосвал…
- Не, искам да кажа, че може би е изиграл вече коза си с мен. Вероятно е помогнал да бъде създаден медиум, който е толкова силен, че не може да бъде прелъстен от него, не може да бъде подлуден. Майкъл, щом мога да убивам същества от плът и кръв с невидимата си сила, как мислиш, че се отразява враждебността ми на Лашър?
Той я загледа с присвити очи, накрая призна:
- Не зная.
Роуан отмахна с треперливо движение косата от лицето си и за миг на слънчевата светлина тя изглеждаше съвсем руса.
- Моята неприязън винаги е много силна. Винаги. Тя не се променя с времето. А към този призрак изпитвам много дълбока неприязън. Помня какво ми каза ти снощи - че искаш да говориш с него, да разбереш какво иска. Но сега неприязънта ми е по-силна от всичко.
Майкъл я гледа дълго, без да продума. Чувстваше, че любовта му към нея се засилва изумително, необяснимо.
- Знаеш ли, права си - рече той накрая. - Наистина не мога да разбера що за човек си. Обичам те, но не те разбирам.
- Ти мислиш със сърцето си - каза тя и докосна нежно гърдите му. - Затова си толкова добър. И толкова наивен. Но аз не мисля със сърцето си. У мен дреме зло, не по-малко от злото у другите. Те не могат да ме изненадат. Дори когато ме ядосват.
Той не започна да спори с нея. Но не беше наивен!
- Мислих с часове за всичко - продължи тя. - За силата ми да разкъсвам кръвоносни съдове и аорти и да убивам само с прошепнато проклятие. Ако има някаква полза от нея, сигурно ще е способността ми да унищожа онова същество. Може би тя може да повлияе на енергията, която то контролира, както влияе на плътта и кръвоносните съдове.
- Не ми беше хрумвало подобно нещо.
- Ето затова трябва да помислим с главите си. Аз съм преди всичко лекар, а чак след това съм жена и човек. А като лекар за мен е съвсем лесно да разбера, че това нещо съществува в някаква тясна връзка с нашия материален свят. Следователно то е познаваемо. Така както тайната на електричеството е била познаваема още през седемстотната година преди Христа, само дето никой и представа си е нямал за нея.
Той кимна.
- Трябва да разберем параметрите му. Нали така каза снощи. Все още не мога да си представя какви може да са. Дали когато се материализира, е достатъчно плътно, че да мога да го докосна.
- Точно така. Какво е, когато се материализира? Трябва да изучим параметрите му. Моята сила също работи по законите на физическия свят. Трябва да проуча и нейните параметри.
Болката се върна на лицето и?, като мимолетна мълния, разкриви изражението и? и се задълбочи, докато съвсем смачка чертите и?, като на пластмасова кукла, обхваната от пламъци. Но тя постепенно се овладя, отново стана спокойна и красива.
- Тази сила е моят кръст - прошепна. - Както твоята сила е твоят кръст. Ние ще се научим да ги контролираме, за да можем сами да решаваме кога и как да ги използваме.
- Да, точно това ще трябва да направим.
- Но трябва да ти кажа и нещо за Карлота, за силата…
- Не е нужно, ако не искаш.
- Тя знаеше какво ще сторя с нея. Знаеше и нарочно ме провокира. Мога да се закълна.
- Защо?
- Това беше част от плана и?. Мислих много. Може би е искала да ме пречупи, да прекърши увереността ми. Използвала е чувството за вина, за да прекърши Деидре. Вероятно е сторила същото и с Анта. Но аз нямам намерение да влизам в определената от нея роля. Най-лошото, което можем да направим, е да продължим да умуваме какво искат онези хора от виденията, какво иска Лашър, или старицата. Все едно да се въртим в омагьосан кръг, начертан от тях самите.
- Май никога няма да разбера какво имаш предвид.
Той се извърна леко и зарови в джоба си за цигарите. Бяха останали само три. Предложи и? една, но тя отказа. Не откъсваше поглед от него, след малко заговори:
- Някой ден може да седнем на тази маса, да пийнем вино или бира и да поговорим за тях. За Петир ван Абел, за Шарлот, за Жулиен и всичко останало. Но не и сега. Сега искам да отделя важното от мистичното, плявата от зърното. И ми се ще ти да направиш същото.
- Слушам те - отвърна той и зарови за кибрита си. Нямаше го. Беше го дал на стареца.
Тя пъхна ръка в джоба на панталона си, извади елегантна златна запалка и запали цигарата му.
- Благодаря.
- Започнем ли да мъдруваме за тях, ефектът ще е винаги същият. Ще станем пасивни и объркани.
- Май си права - рече той. Мислеше за времето, прекарано в тъмната спалня на Либърти стрийт, когато се опитваше да си спомни, да разбере. Но ето, най-сетне бе в тази къща, а не бе свалял ръкавиците. Освен когато докосна останките на Таунсенд и смарагда. Самата мисъл да ги свали го ужасяваше. Не можеше да докосне вратите, масите, столовете, принадлежали на Мейфеър. Не можеше да докосне вехториите, сандъците с кукли на тавана, които Роуан му бе описала, нито пък онези вонящи буркани…