Последният довод на кралете [bg]

Генералът моментално размисли:

— Не, господине. Разбрано, преди изгрев-слънце. — Успя дори да докара нещо, което бегло наподобяваше усмивка.

Тази на Уест се удаде с лекота.

— Радвам се, че приемате с такава готовност възможността да се докажете, генерале. Свободен сте. — Крой отново отдаде чест, завъртя се на пети, препъна се в сабята си и излезе, залитайки.

Уест пое дълбоко въздух. Главата му направо щеше да се пръсне. В момента не искаше нищо повече от това, да полегне за няколко минутки. Но нямаше време за това. Приглади отново предницата на униформата си. Щом оцеля в кошмарния поход през снега на север, ще да оцелее и след това.

— Извикай генерал Паулдър.

Паулдър влезе в шатрата с такава наперена походка, сякаш тя му принадлежеше, и отдаде чест надве-натри. Маниерът му беше толкова превзет, колкото този на Крой стегнат.

— Лорд-маршал Уест, позволете да изкажа най-искрените си поздравления по случай неочакваното ви повишение. — Той се усмихна неубедително, но Уест не се присъедини. Остана седнал, загледан в Паулдър, все едно онзи представляваше трудно разрешим проблем, изискващ незабавна и решителна намеса от негова страна. Остана така, докато очите на генерала не започнаха да оглеждат нервно шатрата.

— Ако позволите да попитам, лорд-маршале — покашля се генералът, — какво имахте да обсъждате с генерал Крой?

— Много неща. — Уест се постара лицето му да не покаже и капка емоция. — Уважението ми към военните умения на генерал Крой е безгранично. Приличаме си с него. В прецизността му. В перфекционизма му. За мен той е живото олицетворение на съвършения войник.

— Той е кадърен офицер — успя да процеди през зъби Паулдър.

— Така е. Бях повишен до този висок пост прекалено бързо. Сега, когато маршал Бър вече не е сред нас, смятам, че ми е нужен друг по-възрастен офицер с огромен опит, който да ми служи за… ментор, ако щете. И генерал Крой бе така добър да откликне на молбата ми.

— Нима? — На челото на Паулдър изби пот.

— Вече направи няколко отлични предложения, които веднага приведох в действие. Има само един въпрос, по който не можем да постигнем съгласие. — Уест подпря лакти на бюрото, сплете пръсти и погледна строго над тях към Паулдър. — Вие сте този въпрос, генерал Паулдър. Вие.

— Аз ли, лорд-маршале?

— Крой настоя за незабавното ви освобождаване от командния ви пост. — Пухкавото лице на Паулдър порозовя. — Но аз реших да ви предоставя последен шанс.

Уест взе същото писмо, което показа и на Крой.

— Това е писмо до краля. Започвам с благодарностите си за повишението ми, интереса ми към здравето му и напомняне за близкото ни приятелство. По-нататък излагам в подробности причините за незабавното ви уволнение. А именно несъответстващата на поста ви арогантност, генерал Паулдър. Склонността ви да си присвоявате чужди заслуги. Нежеланието ви да изпълнявате заповеди. Също за категоричната ви неохота да работите с други офицери. Най-искрено се надявам никога да не ми се наложи да изпратя това писмо. Но ще го направя при първата провокация от ваша страна към мен или към генерал Крой, ясен ли съм?