Последният довод на кралете [bg]

— Бетод каза, че всеки, който иска да си върви, ще си тръгне необезпокояван. Дава думата си.

— Майната й на думата му! — изгледа го презрително Дау и хората по стената изразиха шумно одобрението си с плюене и подигравки. — Да не мислиш, че не сме го виждали да я нарушава и преди? Това, дето излиза от задника ми, струва повече от неговата дума!

— Лъже, естествено — изхили се Крамок, — но то си е част от традицията, нали така? Малко лъжи преди истинската работа. Човек ще се засегне, ако поне не пробва, прав ли съм? Всеки може да си тръгне, а? — провикна се надолу. — Ами Крамок-и-Файл, той може ли? Ами Кървавия девет?

Физиономията на Хансул се изпъна при споменаването на второто име.

— Вярно е значи, а? Деветопръстия е горе, нали?

Кучето забеляза как Логън пристъпи напред и застана на парапета. Бялото око пребледня и увеси глава.

— Е — чу го Кучето да казва тихо, — значи ще е кървава работата.

Логън се облегна на лакти и измери Хансул и хората му с поглед. С онзи празен, гладен поглед, с който човек избира кое агне от стадото да заколи.

— Предай на Бетод, че ще си вървим… след като ви избием до един.

Цялата стена избухна в смях и подигравки. Мъжете размахаха предизвикателно оръжия. Нищо смешно, помисли си Кучето, но достатъчно тежки думи, точно такива, каквито очакваха да чуят момчетата. Добър начин да ги накараш да забравят за малко страха си. Усети, че дори той се усмихва леко.

Бялото око остана на място пред паянтовата им порта и изчака да стихнат гласовете.

— Чух, че сега ти си главатар, Куче. Не е нужно повече да приемаш заповедите на този кръвожаден касапин. Това ли е и твоят отговор? Така ли искаш да станат нещата?

— Че какъв друг начин може да има? — вдигна рамене Кучето. — Не сме дошли тук да говорим, Хансул. А сега заминавай на майната си.

Последваха още смях и подигравки. Един от групата на Тръпката си свали панталоните и подаде голия си задник през парапета. Дотук бяха преговорите.

— Добре тогава — поклати глава Бялото око. — Ще предам отговора ви. Обратно при пръстта, до един, заслужихте си го. Като се срещнете с мъртвите, кажете им, че се опитах да ви налея акъл в главите! — Той тръгна обратно надолу и четиримата войници го последваха.

Изведнъж Логън се надвеси на парапета.

— Ще се оглеждам за синовете ти, Хансул! — изкрещя той и от устата му хвръкнаха пръски слюнка. — Когато почне истинската работа! Кажи на Бетод, че съм тук и чакам! Кажи на всички, че ги чакам!